Евентуално рязко увеличение на основните лихви от Федералния резерв (Фед) на САЩ носи високи рискове от неизпълнение на задълженията по плащане на външния дълг за икономики, които имат едновременно високи бюджетен дефицит и търговски дефицит. От големите държави такава, (засега евентуална) опасност има за Индия, следвана от десетки държави в Африка и Латинска Америка. Това коментира за агенция Прайм Андрей Кочетков, водещ анализатор в крупна финансова компания.
По думите му, "проблемът на външния дълг, деноминиран в щатски долари, е не само в размера му, но и в необходимостта от неговото обслужване. Практиката на управление на държавните финанси, предвижда и възможност за рефинансиране на предишни задължения. Ако в определен момент страната не е в състояние да изплати своя външен дълг изцяло, то тя може отново да вземе средства за покриване на текущите плащания", посочва финансистът.
През последните 15 години такива заеми се отпускат при сравнително ниски лихви. Сега обаче, на фона на затягането на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, тези заеми стават много по-скъпи. Фактически, за да се рефинансира предишният дълг, е необходимо да се вземат пари назаем при още по-висока лихва. А това значително оскъпява обслужването на дълга, както и увеличава номиналния му размер.
Така, колкото по-високи са основните лихви в САЩ, толкова по-голям и скъп за обслужване става външният дълг на държавите.
Така за икономики с (много) отрицателен търговски баланс, обслужването на дълга става неустойчиво. Това важи особено за тези държави, които имат двоен дефицит - на бюджета и при външната търговия, което не им позволява да имат нетни парични потоци "на плюс".
"Днес има десетки държави в посоченото (незавидно) финансово положение, като се започне от Индия. Следват страни от Африка и Латинска Америка - списъкът е дълъг", подчертава Кочетков.
Повишаването на основните лихви от Фед за тези страни обаче не е единственият проблем. Поскъпването на долара води до намаляване на цените на експортните стоки от проблемните страни. Техните приходи за единица продукция намаляват, а разходите им растат.
Експертът посочва като пример ситуацията в Шри Ланка, чиято икономика претърпя мащабен шок заради високите цени на енергоносителите и храните. В същото време, туристическият сектор, който преди формираше значителни приходи, беше засегнат от пандемията.
Единствената "рецепта" за избягване на дългови и валутни сътресения е да се живее според възможностите и държавите да развиват собствената си икономика, което ще намали зависимостта от външно финансиране и/или внос на стоки. Обаче този подход далеч не всяка държава би успяла да го приложи (по различни причини), смята финансистът.
Най-често правителствата се ограничават до съкращанате на бюджетните разходи и повишаване на данъците. Но без развитие на икономиката това води до намаляване на бизнес активността и намаляване на приходната база за бюджета, което усложнява обслужването на дълга в бъдеще, обобщава анализаторът.