Какво ще спечели и ще изгуби Хърватия от приемането на еврото?

Заедно с България, Хърватия тръгна по пътя към приемане на еврото. През миналата година двете държави направиха първите стъпки към механизма ERM II популярен още като "чакалнята" на Еврозоната, а през лятото на 2020 година официално бяха приети в него.

В случая с Хърватия преди куната официално да бъде заменена с единната европейска валута, властите в страната ще трябва да работят за намаляване на бюджетния дефицит под изискваните от Европейския съюз 3% от БВП, както и дълга. Засега като най-реалистичен сценарий се смята, че страната ще бъде посрещната в Еврозоната от 2024 година.

В свой анализ за хърватската платформа H-alter.org авторът Тони Габрич разглежда какъв би бил ефектът от периода към приемането и самото приемане на еврото за държавата. Анализът е преведен и публикуван и на сайта на European Data Journalism Network.

Обновена

Европа е готова да пусне България и Хърватия в чакалнята на Еврозоната

Официалното решение може да дойде до края на тази седмица, твърдят източници на Reuters

Според него, както в България, така и в Хърватия икономистите са разделени по отношение на това дали страната ще извлече повече позитиви или негативи от членството си в Еврозоната.

По думите на Велимир Шонье, например, Хърватия вече така или иначе е тясно свързана с ЕС, а икономиката ѝ - с еврото. Колегата му Любо Юршич, който е професор във факултета по икономика в Загреб, е на друго мнение.

"Обменният курс от 7,53 куни за евро притиска хърватската индустрия (бел.ред.: курсът не се е променял за последния четвърт век ). Ето защо през последните 25 години бяха правени инвестиции в търговски центрове, но не и в производство. След като чуждестранните стоки са по-евтини заради това ниво на курса, не си заслужава да се произвежда тук", смята той.

Професор Юрошич посочва, че дори и при промяна в него няма да има положителен ефект върху икономиката, защото местната индустрия е "бавно убивана" от стимулирания от обменния курс внос през последните повече от две десетилетия.

ЕЦБ: България и Хърватия трябва да работят още преди да се присъединят към Еврозоната

Централната банка публикува задължителните интервенционни курсове за българския лев

"С влизането в ERM II се закопаваме още повече и сме на дъното на ЕС, като се превръщаме в това, което беше Косово в бивша Югославия", казва още той.

За колегата му от същия факултет професор Иван Ловринович влизането в Еврозоната отговаря на желанието на министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович да прехвърли отговорността на наближаващата рецесия към Брюксел.

"Основният мотив на правителството на Пленкович е да се придържа близо до Еврозоната. Ако в Хърватия настъпи още по-голяма криза, а тя ще навлезе бързо, Пленкович само ще трябва да докладва в Брюксел. Той иска да се обърне към ЕС, за да разчита на други да лекуват болната хърватска икономика", коментира той.

Вишня Вуков от департамента по политика и социални науки в университета Помпеу Фабра в Барселона обаче разглежда по друг начин темата. Според него решението за присъединяването към Еврозоната е продължение на дългогодишната парична политика на стабилност и е логична стъпка предвид високото ниво на "ерозия" на хърватски дълг.

"При тези обстоятелсва отказ от предполагаемия паричен суверинитет всъщност не е голяма загуба, тъй като възможностите за маневри в паричната политика така или иначе са ограничени", обяснява експертът.