Представители на властите в страните от Еврозоната са готови да дадат своето "да" за влизането на България и Хърватия в механизма ERM II, който е първата стъпка от приемането на единната валута. Това твърдят четирима независими източници на агенция Reuters.
Процесът от влизането в "чакалнята" до реалното членство в зоната трябва да отнеме около 3 години. Подобно действие ще отвори вратата за първото разширяване на Еврозоната от 2015 година насам, когато Литва влезе в блока.
Според европейските представители решението може да бъде потвърдено окончателно след приключването на срещата на финансовите министри на Еврозоната и на ЕС. Последните имат насрочени видеоконференции за вечерта в четвъртък и петък.
Двама от представителите, коментирали темата пред Reuters, посочват, че официалното съобщение за решението ще бъде пуснато след затварянето на борсите в Европа в петък или през почивните дни, за да бъдат избегнати спекулации.
По техните думи в следващите часове по време на разговорите между финансовите министри предстои да бъдат обсъдени някои "дребни въпроси". В допълнение те посочват, че тези въпроси може да забавят официалното обявяване на решението, но е малко вероятно да доведат до блокиране на влизането на двете държави във валутния механизъм.
Междувременно в публикувана днес прогноза на "УниКредит Булбанк" се посочва, че България може официално да стане част от Еврозоната от 1 януари 2023 година.
Трябва да се отбележи, че съобщението на агенцията е предварителна информация. Днес Еврогрупата, в която влизат държавите от Еврозоната, Дания като страна в ERM II с дерогация, ЕЦБ и ЕК имат редовно заседание. На него трябва да бъде разгледан докладът на ЕК за фискална конвергенция и стабилност на Еврозоната, свързания с него доклад на Европейския фискален съвет и лятната междинна икономическа прогноза на Европейската комисия за Еврозоната. В рамките на този дневен ред вероятно ще се вземе и решение за кандидатурите на България и Хърватска за ERM II. Но в предварителната програма на заседанието няма изрично посочена такава точка.
Ден по-късно ще се проведе и виоконферентно заседание на комитета на министрите на икономиката и на финансите на страните от ЕС известен като ECOFIN.
Едва след това ще бъде окончателно ясно дали и от кога България ще влезе в ERM II. Въпреки че се очаква тя да остане там около 2 години, практиката е показала, че в ERM II престоя може да е и много по-дълъг. Някои сегашни членки на Еврозоната са пребивавали във валутно-обменния механизъм 10 години преди да им бъде разрешено да въведат еврото.
По предварително споразумение влизането на България в ERM II e обвързано с влизането и в Банковия съюз на ЕС по силата на механизма за тясно сътрудничество. Това означава, че българския банков сектор ще бъде поставен под надзора на ЕЦБ - структуро определящите банки пряко, а останалите косвено - през българския банков надзор. Трябва да се има предвид, че това не е гаранция, че банки няма да фалират. Разликата е, че решението за евентуалните фалити и за други надзорни санкции ще се взема във Франкфурт, а цената за тях ще се плаща в София - дали от българските данъкоплатци през бюджета или от българските данъкоплатци като банкови клиенти.
Другото, което е ясно, че с влизането в Банковия съюз на ЕС българските банки започват да плащат определяни от ЕЦБ такси за Единния фонд за преструктуриране и определяни от ЕЦБ такси за банков надзор (последните до момента не се плащат на национално ниво). Изцяло или частично тези такси естествено ще са за сметка на клиентите на банките. Това е първоначалния баланс от евтуалнот ни приемане в ERM II и в банковия съюз на ЕС. Влизането в елитни клубове като този струва пари. А конкретните ползи от това за отделните държави до голяма степен зависи от тяхното финансово състояни и дисциплина.
USD
CHF
EUR
GBP
