Парламентът гласува на второ четене приходите в републиканския бюджет за 2007 година да бъдат 14 541 464 500 лева, а разходите - 14 407 058 000 лева, от които 8 684 062 900 лева разходи, 5 088 561 100 лева - трансфери, и вноска за бюджета на Европейския съюз - 634 434 000 лева.

Гласуваните приходи са с близо 50 милиона лева повече от първоначално предвидените 14 490 464 500 лева. Заложените данъчни приходи са 12 716 624 500 лева, а неданъчните - 1 576 183 100 лева.

Приходите от корпоративен данък са 1 319 796 600 лева, от данъци върху доходите на физическите лица - 1 446 045 600 лева, приходите от ДДС - 6 301 000 000 лева.

От акцизи са предвидени 3 172 740 000, вместо първоначалните 3 121 740 000, заради изтеглянето на някои ставки върху горивата от 2008 г. за 2007 година, информира БНР.

В разходната част са предвидени капиталови трансфери от 108 595 600 лева, субсидиите и трансферът от преотстъпен данък към общините е 1 618 921 500 лева.

Депутатите отхвърлиха няколко предложения на опозицията за залагане на по-високи приходи и по-високи разходи, сред които и по-високи капиталови трансфери.

Веселин Методиев от ДСБ отбеляза, че и тази година се наблюдава голямо преизпълнение на приходите и това, което предлага ДСБ за следваща година, е да бъде променена приходната част така, че да отразява реалното състояние на бюджета.

Според него няма сериозен аргумент против.

От ДСБ предложиха приходната част да се увеличи с около 300 милиона лева - от 14 490 464 500 на 14 886 464 500 лева.

Той се мотивира с това, че от 2004 година насам се запазва тенденцията за преизпълнение на приходите, събирани от данъчната администрация, и припомни, че за 2006 година те ще бъдат с 12% повече от 2005 година. Според него едва ли през 2007 година ще се случи нещо, което да промени тази тенденция.

Подобно предложение - за увеличени на данъчните приходи с 2 милиарда лева беше направено и от група народни представители, сред които Мария Капон, Елеонора Николова от ОДС, Димитър Абаджиев и други.

Според Николова това ще даде възможност много по-добре да се разпредели разходната част. Сред аргументите й бяха, че тези средства, които обикновено се явяват като излишък в края на годината, не могат повече да бъдат изземвани от бизнеса и общините.

Нено Димов от ДСБ отбеляза, че от следващата година влизат в сила нови акцизи - върху електрическата енергия, въглищата и кокса. Според него така се получава двойно облагане - веднъж върху горивата, с които се произвежда електроенергията, и после върху тока, но няма никаква компенсация за физическите лица.

В същото време бизнесът беше облекчен с намаляването на ставката на корпоративния данък, а физическите лица плащат върху всичко, което получават, посочи той. Нено Димов допълни, че затова ДСБ предлага изравняване на данъка за физическите лица с този върху капитала чрез въвеждане на 17% данък за доходите, 10 на сто корпоративен данък и 7 на сто данък върху дивидента.

По думите му само политическият инат би се противопоставил на тези числа и никой не може да ги опровергае. Мартин Димитров от ОДС отбеляза, че такъв бюджетен излишък, какъвто има в България, няма никъде другаде в Източна Европа.

По думите му такъв излишък могат да си позволят само страни с големи природни ресурси. Той обясни, че затова ОДС е внесло предложението за плосък данък, което като не е било подкрепено, е попречило на българите да увеличат доходите си. Със средна заплата от около 400 лева българинът няма да бъде истински член на Европейския съюз, каза Димитров.

По думите му това, което трябва да се направи при този бюджетен излишък, е да се намалят данъците. Според него 10-процентната единна ставка за личните доходи е нещо, което може да бъде направено през 2008 година, предвид бюджетния излишък, който ще има през 2007 година - над 1 милиард лева.

Без ниски ставки и без ефективна данъчна политика България ще продължи да бъде най-бедната държава в Европейския съюз, каза той. Иван Костов от ДСБ посочи, че прогнозното изпълнение на бюджета за 2007 година ще бъде значително над това, на което е стъпило Министерството на финансите, когато е разработило бюджета.

Това признава и самото министерство и по този начин си противоречи, като предлага на парламента един план, който е с различна данъчна основа, каза лидерът на ДСБ.

По думите му, когато министерството е предложило на Народното събрание проектобюджета, е стъпило на некоригирана и неактуализирана прогноза за БВП за 2006 година, на базата на която се правят и прогнозите за 2007 година. Последните данни показват, че той ще бъде значително по-висок от този, с който МФ работеше и следователно постъпленията от няколко вида данъци ще бъдат значително повече, каза Костов.

По думите му така се дава погрешна основа, която парламентът да гласува. Лидерът на ДСБ заяви, че очевидно в проектобюджета не е отразено намерението на Министерството на икономиката и енергетиката да подпише договора с "Газпром", в следствие на което цената на природния газ ще се отрази чувствително.

По думите му приходите от акцизи и ДДС заради цената на природния газ ще се увеличат значително, защото тя ще повлече след себе си и други стоки. Прогнозата за инфлацията ще бъде завишена, а това ще обезцени доходите на физическите лица, каза той.

При дискусиите за разходната част Веселин Методиев посочи, че вчера с ратификацията на заема от Световната банка управляващите са поели ангажимент за реформи срещу 150 милиона долара.

Така страната взима средства отвън при наличие на средства в страната, което не е нужно. Той предложи да се отпуснат повече капиталови разходи за системите, които се издържат от държавния бюджет. Подобно мнение изрази и Нено Димов - с вътрешен ресурс да се решават проблемите, вместо да се взимат заеми и да се плащат лихви.

Мартин Димитров заяви, че с предложението на ОДС разходите за издръжка да бъдат намалени с 200 милиона лева чрез намаляване на държавната администрация с 10%, се предлага разумна политика. Елеонора Николова отбеляза, че явно няма да има дебат в парламента по тези въпроси, а само - изказвания от опозицията.

Павел Шопов от Атака заяви, че този дебат е твърде закъснял, тъй като е бил за първо четене, когато се обсъждала философията на бюджета, но е полезен, защото за първи път се поставя въпросът за тези пари от бюджетния излишък, които не работят.