Петко Вълков, изпълнителен директор на Конкорд Асет Мениджмънт АД пред money.bg

Различни анализи от началото на годината показват, че има оживление и събуждане на интереса към капиталовия пазар от страна на клиентите? Какви са Вашите наблюдения?

Така е действително. От началото на годината нарастването на БФБ, изразено чрез водещия индекс SOFIX, надхвърля 20 процента към средата на март, което е впечатляващо нарастване и то не само за България, но и за цял свят. БФБ като представяне се нарежда сред най-добрите пазари на акции в света от началото на 2014 година и това не е само за тази година.

Само за 2013 година нарастването на индекса беше над 40 процента, което отново беше впечатляващо. Не бива да забравяме обаче, че тези ръстове идват от едни много ниски бази и колкото и силни да са, SOFIX все още се намира на нивата от 2005 година, т.е. 600 пункта към момента се равняват на нивата му от 2005 година. (Но прякото сравняване на стойностите на индекса през годините не е съвсем удачно, тъй като през годините структурата на индекса се променя.)

Според Вас ще продължи ли тази тенденция?

Принципно се въздържам да правя прогнози, защото каквото и да прогнозирам, вероятността да позная е ниска. По-скоро бих отговорил по следния начин - да погледнем кои са основните фактори, които стояха зад растежа до този момент, да разгледаме кои са основните рискове и на тази база да направим изводи за бъдещeто представяне.

Много важно нещо е завръщането на чуждестранните инвеститори. Това се забеляза още в началото на 2013 година, но техният устрем беше „успокоен" от политическата криза през 2013 година, предсрочното освобождаване на предишното правителство, като всички тези политически сътресения стряскат чуждестранните инвеститори и те се отдръпнаха. След политическата ситуация се успокои, лека полека те се завърнаха, но тук не говорим за нивата на интерес от 2006 и 2007 година. Смятам, че по-рисковите играчи са първите, които отново се присещат за нашия пазар.

Но тяхната поява в същото време съвпадна с известно подобряване на финансовите отчети на повечето български дружества. Това е вторият фактор за възраждането на пазара като цяло. 2013 година показа, че българските дружества отчитат една по-добра година и това всъщност беше много важна база, от която се тръгна към повишение на пазарните котировки.

На трето място могат да бъдат посочени няколко много важни сделки, които се случиха с компании, листвани в България на цени, по-високи от пазарните. Тук мога да посоча смяната на мажоритарния собственик в „Каолин", което се случи в началото на 2013 година, сделката с Пловдив Юрий Гагарин АД, голяма сделка за пакет на „Неохим" от началото на 2014 година и други.

Не на последно място мога да посоча действително връщане на част от българските инвеститори към българския пазар и съответно към повишаване на апетита към риск от страна на нашите инвеститори.

А какви са рисковете?

Рисковете винаги трябва да ги повтаряме и никога не трябва да ги подценяваме, защото тяхното подценяване доведе до реализиране на загуби през 2010 и 2011 година, когато се случиха редица неочаквани събития. Това, което буквално дебне върху пазарите в цял свят, е ситуацията в Украйна. Тук говорим за т.нар. външен шок, в който България е само пасивен наблюдател и българските инвеститори единствено могат да следят ситуацията отвън и да поемат евентуален негативен удар.

На второ място по значение е отново политическият риск, който споменах по-рано, който сякаш беше намалял в края на 2013 година, но сега сме преди европейски избори. Самото провеждане на тези избори създава хипотезата, че можем да станем свидетели на евентуално обръщане на политическата конфигурация в България, което от своя страна може да доведе до други политически сътресения. Това би могло да доведе до повишаване на риска за страна и съответно повишаване на цената на българските застраховки срещу фалит на държавата. Самото повишаване на политическия риск има и негативен, краткосрочен ефект върху пазара, защото стресира чуждестранните инвеститори, които както в момента купуват, могат да започнат да продават.

Засегнахте въпроса с Украйна. Там все пак проблемите вече нараснаха. Отрази ли се това по някакъв начин на българския пазар?

Като че ли, до този момент не се наблюдаваше съществено влияние на кризата в Украйна в България. Действително, тя оказа влияние на пазарите в Германия, Франция, Великобритания и Русия, но у нас това не се усети до средата на месеца. Разбира се, нас често събитията се случват с известно закъснение. Това, че в момента няма солидно влияние върху българския капиталов пазар, не означава, че няма да станем свидетели на една по-голяма корекция.

Дали това не е затишие пред буря?

Затова казвам, че тези рискове трябва да се преценяват. Затова всяка една инвестиционна стратегия трябва да бъде възможно най-гъвкава. Залагането в момента на дългата инвестиционна стратегия чрез структуриране на портфейл от български акции с хоризонт от една, две или три години, може да е грешна стратегия, тъй като събитията се менят доста често. Може би стратегията би трябвало да се промени в по-краткосрочна.

Т.е., Вашият съвет би бил по-краткосрочна стратегия ... ?

Не, моят съвет е, ако се подберат български акции, да се формира портфейл със солидни български компании със силни продажби на международните пазарис добър износ, но в същото време да се следи за промяна в конюктурата на българския пазар и при случване на подобни негативни събития, да се търси бърз изход.

Може ли да се каже какъв тип клиенти се насочват към взаимните фондове от Вашия опит?

Взаимните фондове, които ние управляваме, принципно се предлагат за всякакъв тип инвеститори. Ние не се насочваме примерно само към институционални инвеститори като застрахователни дружества, банки, пенсионни фондове и прочие. Напротив, ние се стремим да привлечем максимален брой клиенти. Това го правим вече близо осем години.

Интересно е, че от началото на годината новите инвеститори, които се връщат на пазара, всъщност, това са мои наблюдения, са опитни инвеститори на българския капиталов пазар, които са излезнали на един етап, да речем през 2007 и 2008 година, и в момента отново търсят инвестиционни възможности.

Т.е. доверието се връща?

Да, но все още става със сравнително бавни темпове. Но ако съпоставим тези темпове само с преди година, всъщност нарастването е огромно като брой клиенти и като суми.

Вие ми отговорихте на следващия въпрос - дали има хора, които са се върнали на пазара, след като са излезли вече веднъж?

Има, както казах. Точно такъв тип инвеститори в момента се завръщат, но не ударно, а постепенно.

Какви суми са склонни да инвестират?

Както споменах, все още се намираме на етап, в който все още се опипва инвестиционната почва и съответно сумите са все още минимални. Те могат да бъдат от няколко десетки левава до пет хиляди лева, но и по-големи, разпръснати на по- голям брой клиенти.

Може ли да се каже, че взаимните фондове привличат по-голям интерес, защото лихвите по банковите депозити значително паднаха?

В момента все още няма такава пряка връзка. Лихвите паднаха значително през последните две години, но това не е съпроводено автоматично със силен интерес към взаимните фондове. Очаквам все по-често спестяващите българи да търсят алтернативни форми за своите спестявания и инвестиции и вероятно този феномен на ниските лихви, които да стимулират клиентите от българските банки да търсят алтернативи, ще го наблюдаваме тази и следващата година.

С какво взаимният фонд може да бъде по-добър от банковия депозит?

На първо място те не могат да бъдат сравнявани едно към едно. Това са коренно различни продукти. Действително има взаимни фондове на паричен пазар, които държат своите средства на банкови депозити. Те до някаква степен могат да се сравнява с банковите депозити. Това, което ние предоставяме, е гъвкавост и ликвидност - парите могат да бъдат теглени абсолютно по всяко време, без това да нарушава доходността и да има допълните такси и прочие и без облагане на данъци.

Но имаме и фондове с много рисков профил и те не могат да бъдат по никакъв начин сравнявани. Но, факт е, че с ниските лихви, стабилизирането на политическия фактор, увеличава апетита на българския инвеститори към поемане на по-висок риск.

Говорите за Вашите взаимни фондове, един ми направи впечатление - Конкорд-фонд 2 Акции, който се нареди сред 10-те най-доходоносни в България през миналата година. Как постигнахте това?

Този фонд всъщност ни е фондът, който акцентира върху българския капиталов пазар и както споменах вече, 2013-а беше силна и успяхме да структурираме и подберем тези позиции, които се възползваха до голяма степен от възраждането на пазара. Тук е важно да кажа, че миналите резултатите не са гарант за бъдещи резултати. Но ежедневно полагаме усилия в тази посока.

Петко Вълков e изпълнителен директор на Конкорд Асет Мениджмънт АД от 2006 г. (до 2012 г. дружеството се казваше Бенчмарк Асет Мениджмънт).

Притежава докторска степен по икономика от УНСС. Завършил e специалност Международни икномически отношения. Лектор на студенти от специалност МИО в УНСС по дисциплината Фондови борси.

Член на УС на Българската асоциация на управляващите дружества в България.