Президентът на Съединените американски щати Джо Байдън наскоро се опита да успокои американците, които се опасяват, че растящата инфлация ще заплаши възстановяването на най-голямата икономика в света и ще подкопае плановете му за $4 трлн. инвестиции. Речта дойде малко след публикуването на данните, които показаха, че цените в страната растат с най-бързия си темп от 2008 г. Според данните, през юни те се покачват с 5,4%. За юли бе записан същия темп, но покачването на месечна база намаля от 0,9% на 0,5%.

Но Байдън има нещо друго, за което да се притеснява: растящите цени на петрола, пише Алекс Кимани за OilPrice.

Администрацията на държавния глава трябва да се опасява от високите цени на петрола и бензина заради рискът, който те представляват пред бъдещите политически амбиции на демократите. Добре познат факт е, че скъпият бензин има огромен ефект върху потребителите. В момента в САЩ горивото се продава срещу $3,18 (€0,71 за литър) за галон, с цял долар повече спрямо миналата година.

Инвеститорите също трябва да се притесняват от растящите цени на петрола не само заради ролята на "черното злато" върху инфлационните тенденции, но и тъй като Уолстрийт вече не изпитва ентусиазъм към петролните и газови акции - което може, иронично, да доведе до по-висока инфлация.

Цените на петрола и инфлацията с свързани и когато първите тръгнат нагоре, потребителският индекс се запътва в същата посока и расте още повече. И обратното. Причината е, че петролът се използва в редица индустрии и повишава разходите в множество сектори, което води до по-високи крайни цени.

Намаляващи инвестиции в петрол

Макар че се обсъжда далеч по-малко от момента, в който ще достигнем пика на потреблението на петрол, върхът на добива може да бъде достигнат през следващите две години, основно заради липсата на инвестиции в петрол и газ. Според някои компании, той дори вече е останал зад нас.

В миналото прогнозите за достигането му се оказаха грешни основно заради подцененото количество все още неразкрити ресурси. В по-скорошните години прогнозите за пик на търсенето пък надценяваха възможността на възобновяемата енергия и електромобилите да заместят изкопаемите горива.

Разбира се, малко можеха и да прогнозират експлозивния растеж на шистовите находища в САЩ, които добавиха 13 млн. барела петрол дневно. Иронично е, че именно шистовата криза вероятно ще бъде отговорна за достигането на пика на предлагането.

Заместник председателят на IHS Дан Йергин посочва, че е почти сигурно, че шистовият добив ще започне да се забавя заради драстичното съкращение на инвестициите. Шистовите кладенци се изчерпват далеч по-бързо и изискват постоянни инвестиции.

Норвежката Rystad Energy прогнозира наскоро, че доказаните резерви може да се изчерпат след по-малко от 15 години, тъй като липсват достатъчно инвестиции в нови кладенци.

През 2020 г. петролните и газови компании намалиха капиталовите си инвестиции с цели 34 процента в отговор на намаляващото търсене, както и заради умората на инвеститорите от постоянно ниската възвръщаемост в сектора. Тенденцията изглежда продължава: през първото тримесечие на 2021 г. са открити залежи, еквивалентни на 1,2 млрд. барела, най-ниското ниво от седем години насам. ExxonMobil, чиито доказани резерви се свиха със 7 млрд. барела петролен еквивалент през 2002 г., или с 30% спрямо 2019 г., бе ударена най-тежко. При Shell спадът е 20%.

Ефект върху намалените инвестиции в САЩ има и политиката на администрацията на Байдън.

За съжаление, тази тенденция може да доведе до поскъпване на петрола през следващите години.