Основната задача на Европейската централна банка, която е фиксирана в договора за управление на Европейския съюз, е да гарантира ценова стабилност. Дълъг период от време ЕЦБ упорито загърбваше тази своя отговорност, като отричаше настъпващата инфлация. И държеше основната лихва на нула. Това продължи цели шест години - от март 2016-а, като преди това още близо четири години основната лихва бе под 1% и намаляваше.
След това, когато инфлацията вече бе в своя пик и не ставаше дума за превантивното й удържане, а за овладяване на почти неконтролируемият й възход, от лятото на 2022-а ЕЦБ започна рязко да увеличава лихвените проценти. И през юли 2023-а основната лихва достигна 4,25 процента. Е, това повишение не бе толкова рязко както при Федералния резерв на САЩ, но бе достатъчно агресивно, за да хвърли в своеобразен финансов махмурлук, населението и бизнеса в Еврозоната, които дълго време се опияняваха от прекален евтините кредити. Разбира се този процес бе съпътстван с финансови и икономически главоболия както за гражданите, така и за фирмите.
И сега - на 6 юли 2024-а, ЕЦБ взема решение за намаляване на лихвените равнища с четвърт процентен пункт. Решението бе очаквано от всички, още повече, че ЕЦБ на няколко пъти правеше предварителни заявки, че ще го приеме. Но дали то е продиктувано от следването на целите на макропруденциалната политика, основната, от която, ще припомним, че е ценовата стабилност. Ще рече устойчиво ниска инфлация - под 2% годишно.
От изказванията на президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и на вицепрезидентът на банката Луис де Гуиндос остава впечатлението, че въпросното намаление се разминава с основната задача на ЕЦБ. И за да няма недоразбиране по въпроса, ще цитираме официалното съобщение на ЕЦБ от пресконференцията по повод решенията за паричната политика
"Независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остана висок поради засиления растеж на заплатите. Затова инфлацията вероятно ще се задържи над целевото равнище в голяма част от следващата година. В последните прогнози на експертите на Евросистемата и общата, и основната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 г. и 2025 г. в сравнение с прогнозите от март. Сега експертите очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г.", са заявили Лагард и заместникът й на пресконференцията. От това заявление следва логичният въпрос: целите на паричната политика не предполагат ли намалението на лихвите да бъде направено, след като инфлацията устойчиво падне под 2%, а не преди това? Още повече, че и при предишните по-високи лихвени нива, самата ЕЦБ отчита съживяване на икономическата активност. Да не говорим, че самата ЕЦБ отбелязва съществуването на сериозни рискове за увеличение на инфлационния натиск.
"Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат", е заявено от ръководителите на ЕЦБ по време на пресконференцията.
Въпросът е как паричната политика ще потисне търсенето при положение, че ЕЦБ я разхлабва намалявайки лихвените нива? Нали няма съмнение, че при бушуващия в повечето държави демографски проблем и постоянната липса на работна ръка, и най-малкото съживяване на икономиката ще тласка заплатите нагоре с всички произтичащи от това инфлационни последствия? Що се отнася до геополитическите рискове, тяхното наличие ще е перманентно още поне няколко години. За да е пълна картината, трябва да прибавим зелената сделка, ESG изискванията и все по-належащата милитаризация на икономиката на Европа.
Да, ЕЦБ може да се опита да затегне режима чрез намаляване на обемите държавни ценни книжа, които през централните банки на еврозоната, тя притежава. И заявки за това са направени. Но в момента, в който някоя от големите държави в еврозоната, започне да изпитва проблеми с финансирането на бюджетния си дефицит, със сигурност въпросните рестриктивни мерки ще бъдат хвърлени в "кръглата папка". Практиката е показала, че ЕЦБ има силен афинитет към такава благотворителност. А благовидни предлози и обяснения за прилагането им винаги ще се намерят.
Да се върнем обаче към темата, с която започнахме. Защо ЕЦБ намали лихвите сега, когато все още има сериозни опасения за инфлацията? Защо предприема мерки, които не съответстват на една от основните й задачи в конституционния й мандат - ценовата стабилност? Един от най-логичните отговори е - защото предстоят избори за Европейски парламент, от които ще зависи бъдещето на Европа. Едва ли е случайно, че въпросното решение е взето в месеца и дори в седмицата когато ще са тези избори, а не месец по-рано или по-късно. Ако това е така обаче, ЕЦБ се занимава с неща, които не само, че не са й работа, а категорично противоречат на духа на нейния устав. И при подобен сценарий е добре да помислим кому е нужна и кого обслужва една такава Европейска централна банка с подобна политика?
USD
CHF
EUR
GBP
