Министерството на финансите съобщи, че на 15 септември е пласирало на международните капиталови пазари два транша облигации с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият транш е със срочност 7 години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 години, обем от 0,75 млрд. евро и лихвен купон 4,625 %. Всъшност това са най-високите лихвени проценти по български суверенен дълг на международните пазари от близо 10 години насам.

През 2012-а тогавашното правителство на Бойко Борисов пласира петгодишни облигации за 950 млн. евро с лихва от 4.25% годишно. Всички останали следващи емисии и през 2014-а и през 2015-а и през 2016-а бяха с далеч по-ниски лихви от сегашните съобразно срочността си. При това те също бяха емитирани в кризисни за ЕС и за България условия - дефлоута на Гърция и последвалия капиталов контрол в южната ни съсека (небезизвестната банкова ваканция) и фалита на Корпоративна банка у нас.

Сегашните облигации са при много по тежки финансови условия за България отколкото емитирания в кризисния период - 2014-а - 2016-а държавен дълг, защото доходността, която е предложена на инвеститорите по тях е по-висока от годишната лихва. По седем годишните облигации тя е 4.346% което е със 185 базисни пункта над mid-swap (това е коефициента, който определя вероятността от неплащане по такъв вид облигации в глобален мащаб), а по дванадесетгодишните облигации доходността е 4.823%, което е с 225 базисни точки над mid-swap.

Тук вероятно много хора ще заявят, че заради кризата и войната условията по всички суверенни дългове са се влошили драстично и доходността им се е повишила. Принципно това е така и за това при оценката дали в България е по-лошо и колко по-лошо е по правило се взема сравнението с аналогичните Германски държавни ценни книжа. Приемаше се, че разлика от 100 базисни точни е приемлива и тя беше такава до есента на миналата година. А сега тази разлика е около 300 базисни точки. С други думи оценката на международните пазари е че рискът ни се е увеличил три пъти за една година.

Друг важен момент е че при пласирането на дълг с рекордно високи лихви се натоварват директно разходите на държавния бюджет. Тъй като именно лихвите намират отражение в бюджета.

За да сме коректни е добре да се знае, че служебното правителство не носи вина за резултата от сегашното пласиране на облигационните емисии. Той отразява грешките и пропуските в политиките на предишните служебни и редовното правителство. Още в средата на миналата година изпълнителната власт можеше да емитира дълг на международните пазари, Това можеше да направи и редовното правителство когато дойде на власт.

Тогава нямаше война, инфлационните процеси бяха в зародиш, Централните банки не бяха вдигнали лихвите. Коефициентите mid-swap по книжата със средносрочен и дългосрочен матуритет се движеха между 40 и 90 базисни точки, и бяха далеч от сегашните 150 -260 базисни точни.

А този коефициент е базата за доходността, която трябва да предложи всяка една облигация. Другата чатс е надбавката за националния риск на всяка една отделна държава. А предишното служебно и последвалото го редовно правителство се постараха чрез фискалната си политика и увеличението на бюджетните разходи за какво ли не, да повишават и надбавката за националния риск. Разбира се, че за страна като нашата, която формира политики водещи до устойчиво нарастване на бюджетните дефицити, рисковата надбавка по дълга ще се увеличава.

На сегашното служебното правителство не му остана нищо друго освен да пусне настоящите облигации и да обясни следното: "Емисията е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като до достигане на лимита на Програмата остават 2,1 млрд. евро.

Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер от 10,3 млрд. лв. на новия дълг, който може да бъде поет през 2022 г., заложен в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година.

До момента на емисията, привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар в периода март - май 2022 година. Отчитайки обема на емитираните еврооблигации, общият размер на държавния дълг ще достигне 34,5 млрд. лв. (съгласно националната методология), което представлява 22,9 % от прогнозния БВП за 2022 година. До края на 2022 г. Министерството на финансите не планира друго излизане на външните капиталови пазари".

В съобщенито на финансовото ведомство се посочва, че реализираната емисия е един от инструментите за финансиране на бюджета, който МФ използва, придържайки се към основната цел на дълговото управление - финансиране на планирания дефицит за тази година по консолидираната фискална програма от 6,2 млрд. лв. (4,1% от БВП), осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.

"В изпълнение на приетия от Народното събрание бюджет за настоящата година, служебното правителство е длъжно да осигури необходимата ликвидност за обезпечаване на заложените в бюджета разходи, които по план надвишават планираните данъчни постъпления.

Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява тенденциите на международните пазари за поскъпване на паричния ресурс в условията на глобална икономическа и политическа несигурност", коментира служебният финансов министър Росица Велкова..