Криптоактивите демонстрираха своята опасна нестабилност и напълно потвърдиха предупрежденията, които световните и европейските регулатори започнаха да отправят още преди няколко години. На този нормативното регулиране на многомилиардния криптопазар бе напълно логична мярка, по която от три години насам работят всички европейски институции. Наскоро подуправителят на БНБ, който ръководи управление "Банково", Нина Стоянова обяви, че до края на 2022-а се очаква тази европейска регулация да се превърне в реалност.
"През 2022 година се очаква да бъдат финализирани и два нови европейски регламента. Първият е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който представлява обширна правна рамка, която се стреми към цялостна регулация на издаването и търговията с криптоактиви, както и съпътстващите това дейности и услуги. Другият важен проект е Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA). С него се цели развитие и хармонизация на съществуващите изисквания в областта на сигурността на участниците и инфраструктурите във финансовия сектор с основен акцент подсилване на киберсигурността и оперативната устойчивост на финансовия сектор като цяло, в т.ч. и на доставчиците на платежни услуги", каза Стоянова по време на откриването на форума "Иновации" организиран от Асоциация "банка на годината".
Въпросният Регламент MiCA, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52020PC0593 на практика приравнява всички финансови инструменти базирани на криптовалути към правилата за емитиране и търговия на стандартните финансови инструменти, като разбира се въвежда някои специфични изисквания свързани с особената природа на тези активи. Например едно от правилата, които ще бъдат въведени е издаването и поддържането на "бяла книга" за всеки един криптоактив, в която да се описват всички правни и финансови детайли по правата и задълженията свързани с неговото емитиране, пласиране и търговия.
За дружествата, които ще емитират такива активи над определена сума ще се изисква минимален капитал. Например според чл. 31 от проекторегламента за емитентите на токени обезпечени с активи минималният капитал е 350 хил евро, но не по-малко 2% от резервните активи. За съхранението, управлението, оценката и инвестирането на самите резервни активи има специални строги правила, които ще се конкретизират с насоки издавани от Европейския банков орган и Европейския орган по ценните книжа и с Наредби на ЕЦБ, които ще са прилагат от националните регулатори.
Придобиването на дялов капител в емитент на токени обезпечени с активи, което води до дял надхвърлящ 10%, 20%, 30% или 50% от този капитал ще изисква предварително уведомление към съответния регулаторен орган и може да бъде спряно от него. Същото се предвижда да важи и за продажбата на дялове водещи до намаляване на деля на инвеститора в съответното дружество емитент по посочените нива.
На по различни изисквания ще се подчиняват емитентите на токени за електронни пари. За доставчиците (а не за емитентите) на услуги свързани с криптоактиви минималният изискуем капитал се предвижда да варира между 50 хил. и 150 хил. евро. Най-високото минимално изискване ще е за компании извършващи обмен на криптоактиви или такива, които поддържат платформа за търговия с тях. Важното в случая, че за упражняването на каквато и да е дейност свързана с криптото, ще се изисква лиценз от съответните регулаторни органи. А получаването му и запазването му не опира толкова до парите за капитала, а до прозрачността за неговия произход (в това число платени данъци), до ясни и точни правила за управление и до спазването на строги критерии за ликвидност.
USD
CHF
EUR
GBP
