Национално представителните работодателски организации са силно обезпокоени от факта, че сред общественото мнение се разпространяват „нереалистични" искания за повишаването на заплатите. В декларация, адресирана до министър-председателя Сергей Станишев те се позовават на статистически данни и обясняват възможни негативни последствия от превръщането на обществените искания във факт. Тяхната позиция естествено не може да бъде погледната безкритично - има ред факти, които трябва да се вземат под внимание.

Работодателите изтъкват факти

Според декларацията, в обществото се разпространяват многобройни „нереалистични" искания за рязко увеличаване на заплащането на труда и за бързото му доближаване до средноевропейските равнища. Обяснявайки „нереалистичността" на тези искания, работодателите се позовават на статистически данни от Евростат.

По данните производителността на труда в България нараства с 2 на сто годишно и е само 35,3 на сто от средната за ЕС.

Въпреки че за последните 12 месеца „под влияние на климатични фактори и на международните цени на горивата и зърното" цените на потребителските стоки и услуги у нас се повишиха с 12 на сто, те остават 43 на сто от средното равнище на ЕС, т.е. 2,3 пъти по-ниски.

В същото време средната работна заплата в България за последните 12 месеца нарасна с 18,3 на сто, т.е. с 50 на сто над повишението на цените, посочват те.

Работодателите анализират

Според декларацията на Национално представителните организации на работодателите, в тази обстановка нарастването на заплатите води до рискове в икономическата стабилност в страната.

Стига се до там, че се търси аналог със събитията от 1996г. - според тях политиката, довела до тези събития е „подобна".

Нарастване на заплатите в някоя от дейностите на публичния сектор неминуемо ще повлече подобни искания и в други дейности.

То означава и по-високи данъци за работещите в реалния сектор на икономиката, от труда на които се издържа публичният сектор, отчитат работодателите.

Никой не оспорва, че заплатите в редица финансирани от бюджета дейности са ниски и трябва да се повишават, но това трябва да става в разумни размери, съобразени с възможностите на икономиката, заключват те.

Според тях издигането на „нереални и неизпълними" искания е в противоречие с логиката на плавния и стабилен растеж.

Гласът на Money.bg

Надяваме се, че нашите читатели отчитат факта, че Money.bg представя позицията на работодателските организации, което не означава, че изданието е напълно съгласно с нея. Нека да видим какво трябва да се отчита в тази иначе не-лишена от икономическа логика тяхна позиция.

На първо място, работодателските организации не могат да бъдат безпристрастни в позицията си, когато са финансово заинтересувани от бъдещото развитие на въпроса - защото е вярно, че приходите в държавата идват до голяма степен от предприятия и работещи в тях, тоест реалният сектор наистина ще понесе тежестта на тези искания.

Те също така се обявяват срещу исканията за повишаване на заплатите като цяло - а не само тези в обществения сектор - които са и заплатите, които те директно плащат на работещите за тях.

Една добре плащаща държава сама по себе си също така се явява конкурент на частния сектор. Ако заплатите в държавната сфера са в пъти по-високи, не е спорно, че талантливите хора биха предпочели да работят там. Ако обаче разликите са малки, е доста спорно дали те ще изберат славещата се като „сигурна" държавна работа или стреса в частния сектор.

Трябва да се забележи още, че при цитирането на статистическите факти са изтъкнати обективните причини за повишаването на цените, които са безспорни, но е премълчан евентуалния спекулативен елемент, за който излязоха ред тревожни предупреждения.

Има и още нещо. Правителството е подложено на изключителен натиск за увеличение на заплатите, а не го прави по собствен план - нещо, което то не може да желае и да стимулира. В този контекст е интересно дали съобщението е адресирано до премиера Сергей Станишев, който дори да може да повлияе на мнението на обществото и администрация би го направил точно в желаната от работодателите посока, или до медиите, които като че ли в случая имат по-голямо влияние.

За информация на интересуващите се читатели, въпросната декларация е подписана от:
Асоциация на индустриалния капитал в България;
Българска стопанска камара;
Българска търговско-промишлена палата;
Български съюз на частните предприемачи „Възраждане";
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България;
Съюз за стопанска инициатива;