На фона на общата неразбория в страната банките, както впрочем и финансовият сектор като цяло, изглеждат впечатляващо добре. Според данните на БНБ за седемте месеца от началото на 2021-а, печалбата на банковата система е 804 млн. лева - с близо 207.7 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2020 година. Това прави близо над 34.8% ръст за година.

Направо изумително, като се има предвид продължаващата конюнктура на ниски лихви и нарастването на кредитния портфейл с под 8% за година - от 67.2 млрд. лева на 72.4 млрд. лева. Сравнителните данни показват, че ръстът на печалбата на банковия сектор не се дължи на постъпленията от лихви. При тях годишният ръст в брутните приходи е едва 16.11 млн. лева, а в нетните - 46.25 млн. лева, което се дължи на намаляването на разходите за лихви с 29.6 млн. лева.

Специално в приходната част ръстът на печалбата почти изцяло се дължи на брутното увеличение на приходите от такси и комисионни - със 123.6 млн. лева, като нето този приход нараства със 105.1 млн. лева, защото има и повишаване - с 18.5 млн. лева на разходите за такси и комисионни. Така общият нетен оперативен доход на банковата система за една година се покачва със 107.2 млн. лева - от 2.45 млрд. лева на 2.55 млрд. лева, като делът на нетните постъпления от такси и комисионни в него се увеличава до 26.8%, а на нетните приходи от лихви пада от 72% до под 62 процента. Това показва, че при задържане на сегашната ситуация на ниски лихви, приходите от такси и комисионни ще играят все по-голяма роля при формирането на банковите печалби и кредитните институции ще стават все по изобретателни при увеличаването на съществуващите такси и въвеждането на нови.

Другият фактор подпомагащ ръста на печалбата на банковия сектор е в областта на разходите. Няма да се спираме на спестения разход за вноската във фонда по преструктуриране. Нейният ефект е перманентен поне за тази година. Според БНБ обаче банките са намалили - със 104 млн. лева или с 23.6%, разходите си за обезценка по проблемни заеми. Няма да коментираме доколко благоразумно е спестяването на подобни разходи. Но спадът на необслужваните (според регулаторните класификации) кредити не е с 23.6 процента. Брутно и нетно този спад според данни на БНБ е под 10 процента.

Спестяването на разходи от обезценка до известна степен е компенсирано от десетократния ръст от 34.4 млн. лева на разходите за провизии. Той почти изцяло се дължи на средствата които е заделила за това Българска банка за развити за покритие на предоставените гаранции по преференциални кредити за граждани и фирми, които търговските банки отпускат във връзка със съответните правителствени програми за подкрепа. Това всъщност е цената за тези държавни финансови антикризисни мерки.

Що се отнася до останалите показатели на банковата система за седемте месеца на годината, там ситуацията според БНБ е следната:

През юли активите на банковата система нарастват с 2.1 млрд. лв. (1.6%) до 130.6 млрд. лв. В структурата на балансовите активи делът на позицията кредити и аванси спрямо края на юни се повишава от 61.1% до 63.5% (с основния принос на вземанията от кредитни институции), а този на дълговите ценни книжа намалява от 15.3% до 14.9% (поради спад главно при сектор държавно управление). Делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане в края на юли е 16.7% (при 18.6% към 30 юни) вследствие на намалението на паричните салда в централни банки.

Отношението на ликвидно покритие се повишава до 297.2% (при 272.5% в края на юни). В края на юли ликвидният буфер е 32.2 млрд. лв. (34.9 млрд. лв. към 30 юни), а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 10.8 млрд. лв. (12.8 млрд. лв. към 30 юни).

Брутните кредити и аванси през юли нарастват с 4.4 млрд. лв. (5.4%) до 86.5 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции достигат 14.1 млрд. лв., като спрямо края на юни са увеличени с 3.5 млрд. лв. (33.4%). В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено месечно нарастване с 900 млн. лв. (1.3%) до 72.4 млрд. лв. Увеличават се вземанията от домакинства (с 368 млн. лв.,1.3%) и нефинансови предприятия (с 459 млн. лв., 1.2%). Повишение има при кредитите за други финансови предприятия (с 59 млн. лв., 1.2%) и за сектор държавно управление (с 14 млн. лв., 1.5%).

Депозитите в банковата система през отчетния месец се увеличават с 1.9 млрд. лв. (1.8%) до 111.3 млрд. лв. Основен принос има растежът на средствата от нефинансови предприятия (с 1.4 млрд. лв., 4.3%). Нарастват депозитите на домакинствата (с 88 млн. лв., 0.1%), на другите финансови предприятия (със 111 млн. лв., 2.9%) и на кредитните институции (с 380 млн. лв., 8.1%), а тези на сектор държавно управление намаляват (с 28 млн. лв., 0.8%).

Прави впечатление нищожното нарастване на депозитите на населението, което до голяма степен може да се обясни с отлива на спестявания до 10 хил. лева. Ако тази тенденция се задълбочи през есента можем да стане свидетели на спад на депозитите на домакинствата, който в един момент има риск да не може да бъде компенсиран от ръст на парите на фирмите в банките.