Руските банки са като Доктор Джекил и Мистър Хайд - те управляват големи парични потоци и често отчитат сериозни печалби, но имат навика да изпадат в дълбоки кризи, които нерядко са заплаха за съществуването им.
Последните години са особено тежки за кредитните институции в Русия. Те претърпяха сериозни удари поради ниската цена на петрола и слабата рубла и са почти напълно изолирани от международно финансиране заради санкциите на САЩ и Европейския съюз. Руските банкери все по-трудно отпускат нови заеми - сериозен проблем за Кремъл, който разчита основно на домашните инвестиции да съживят растежа.
В международна изолация и с 5.3 трлн. рубли ($92 млрд.) необслужвани заеми, руската банкова система е много далеч от най-добрата си форма. Две трети от лошите кредити са взети от компаниите, а 1/3 - от домакинствата. Заради проблеми с капитала през последните години в Русия бяха закрити множество частни банки, а останалите - поставени под строг контрол.
Само за месец централната банка се наложи да спасява два от сериозните играчи в сектора - Otkritie и B & N Bank. И двете банки са от онези, които са системно важни и "твърде големи", за да фалират.
Спасяването на Otkritie ще струва между 4.3 млрд. и 6.9 млрд. долара, което го превръща в най-голямото в историята на руския банков сектор. Спасителният план вече е задействан, но не е ясно колко време ще отнеме и колко ще е реалната му цена за руските данъкоплатци.
Въпреки това водещи фактори в руската икономика отчитат спасяването на закъсалите банки като нещо положително. "Финансовото възстановяване на големите банки Otkritie и B & N Bank е рационално действие", заяви бившият финансов министър Алексей Кудрин.
Частните банки в Русия имат един генерален проблем - coлиднoто изтичaнe нa ĸaпитaли пpeз последните мeceци. Те имат все по-малка печалба и все повече лоши кредити. Централната банка продължава да сваля основната лихва, което допълнително изтощава кредиторите.
Оказва се, че най-надеждните банки в Русия са една държавна (Сбербанк) и няколко дъщерни дружества на чуждестранни банки. Сред тях са Юникредит (част от групата UniCredit), Росбанк (дъщерна на Societe Generale), Райфайзенбанк (дъщерна на едноименната австрийска банкова група), Ситибанк (част от американската Citigroup) и др. Една от тях бе и шведската Нордеа банк, но тя вече се изтегля от руския пазар, преценявайки го като твърде рисков.
Стабилността на руската банкова система реално се гарантира от държавата, която държи 63% от сектора. Държавните Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк и Росселхозбанк са гръбнакът на руската икономика, а множество средни и големи фирми в страната държат парите си в тях. Признават го и самите управляващи.
"Държавните банки показаха, че са опора на банковата система, която обезпечава устойчивост в разчетите и гарантират надеждност в изпълнението на банковите функции", заяви пред Bloomberg министърът на финансите Антон Силуанов.
Кризисен оптимизъм
Но въпреки сериозните проблеми, руската банкова система има известни поводи за оптимизъм.
Печалбата на сектора през 2017 г. може да достигне близо 1 трилион рубли ($17.29 млрд.), дори след като се премахнат загубите, предизвикани от финансовата рехабилитация на редица банки, съобщи заместник-управителят на руската Централна банка Василий Поздишев.
Отвъд сухата статистика обаче е важно да се види кои банки отчитат печалба - държавните или частните. Отговорът е неясен. "Печалбите ще продължат да се генерират, освен в тези банки, където сме решили да признаем загубите", посочва Поздишев.
Печалбите обаче постепенно се топят и то повече от очевидно. Ако за първите 8 месеца на годината те са били 997 млрд. рубли ($17.23 млрд.), то за периода януари-септември са 675 млрд. рубли ($11.64 млрд.) - над 30% по-малко. До края на годината има още 3 месеца, които едва ли ще обърнат тренда. А заложената цел от 1 трилион рубли изглежда направо невъзможна.
Това обаче сякаш не притеснява руските банкови власти. Около 70% от лошите кредити са покрити от провизии и не създават притеснения за банковата система, отчита управителят на Руската централна банка Елвира Набиулина.
Според нея проблемът с лошите кредити съществува от години и не създава системен риск за банковия сектор. Въпросът е докога.