На последното си заседание от миналата седмица ЕЦБ реши да повиши основната си лихва с най-високото еднократно увеличение в своята история в опит да овладее нажежената до червено инфлация в Единното европейско пространство. Ще доведе ли този безпрецедентен скок на лихвите (с 0,75% до 1,25%) до желания ефект и ще подкрепи ли eврото Централната Банка на Европа?

Изправена пред безпрецедентно висока инфлация, невиждани цени на природната газ и електрическата енергия Европейската Централна банка има още един огромен проблем - слабото евро, което в последните месеци се потопи до двадесетгодишно дъно спрямо щатския долар. Слабата единна валута мултиплицира ръста на потребителските цени, тъй като вносът на енергоносители обикновенно е деноминиран в щатски долари. Колкото по-скъп е доларът толкова по-висока е цената на крайния продукт, който заплащат потребители, съответно инфлацията расте. Друг негативен ефект, който слабото евро оказва върху Европейските икономики е влошаването на т.нар. "terms of trade".

На практика това означава, че вносните цени на ресурсите се повишават по-бързо отколкото производителите могат да прехвърлят в крайната цена на продукта. Резултатът е негативен търговски баланс в Еврозоната, нещо нечувано през последните десетилетия. На пресконференцията след заседанието в четвъртък запитана дали решението за повишаване на лихвите с 0,75% е повлияно от слабото евро, Кристин Лагард отговори, че централните банкери са внимателни и наблюдават развитието, но нищо повече. Със сигурност обаче в дневния ред на ЕЦБ е присъствала и точка, в която е обсъждана слабостта на единната валута.

Основният въпрос сега е ще подкрепи ли еврото текущото повишение на лихвите. Централните банкери заявиха готовност и за бъдещи действия, което "хвана" пазарните участници неподготвени, тъй като първоначалните очаквания бяха за бързи и високи повишения на лихвата, които обаче няма да надминат 1,5% до края на годината. Веднага след обявяване на решението единната валута поскъпна до 1,0080 евро за долар, което в никакъв случай не може да се нарече сериозно. В понеделник сутринта обаче EUR се повиши почти до 1,0200 евро за долар, основно подкрепено от новините за успех на Украинските военни около Харков.

Само по себе си повишението на лихвите обаче надали ще даде състоятелен резултат за европейската валута. "Основните проблеми, както отбелязахме са външни шокове - цените на енергийните ресурси, рецесионните очаквания за европейските икономики, както и непривлекателната инвестиционната среда в момента. Това са факторите, върху които краткосрочните лихви на ЕЦБ не могат да повлияят директно", споделя Веселин Бекяров, главен валутен дилър за България в iBanFirst. Взимайки предвид и агресивния тон на щатските централни банкери, където повишение на лихвите от 0,75% през септември изглежда сигурно, прогнозите за по-голямо повишение на единната валута са малко вероятни. "Очакваме през следващите седмици ценово движение в рейндж между 0,9900 и 1,0200 евро за долар, а в по-дългосрочен план връщане към най-ниските регистрирани нива от 0,9870 и 0,9800", споделя още Веселин Бекяров.

През настоящата седмица с интерес ще следим данните за инфлацията в САЩ, които предстои да бъдат публикувани днес в 15.30 ч. (прогноза 8,1% на годишна база за м. август при предишна стойност от 8,5% на годишна база за м. юли), както и на инфацията в Еврозоната планирана за петък в 12 ч. (очаквана стойност 9,1% на годишна база за м. август при 9,1% на годишна база за м. юли). Енергийните министри на страните от Европейския съюз пък продължават с обсъждането на мерки за намаляване на цената на енергоносителите.