Проектът на методика за определянето на размера на обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди на лица, пострадали пряко или косвено при пътно-транспортни произшествия, трябва да въведе ясен модел, който да създаде предвидимост при определянето на сумите, които застрахователите ще дължат на пострадалите граждани или на техни роднини. Методиката бе презентирана на 12 август пред медиите от представители на Асоциацията на застрахователите в България (АБЗ), на Гаранционния фонд и на консултантската компания "Ейч Ел Би България", чийто екип е разработил методиката по поръчка на Гаранционния фонд.

Ще припомним, че с промените в Кодекса за застраховане, обнародвани на 7 декември 2018-а, бе разширен кръгът на лицата, които могат да търсят обезщетения - от близки до далечни роднини. Със същите промени Народното събрание възложи на Гаранционния фонд да разработи методика за определяне на тези обезщетения, която да предложи на Комисията за финансов надзор и тя на свой ред да я легализира с нарочна наредба. И всичко това да стане до 7 декември 2019-а.

Според председателя на АБЗ Константин Велев спазването на този срок е огромно предизвикателство предвид сложността на материята и известното закъснение при започването на работата по методиката. Но не това е важното.

По-важното е, че за пръв път при определянето на имуществените и на неимуществените щети ще се ползват математически модели, които ще дадат възможност на съдилищата да изградят единна практика при определянето на конкретния размер на обезщетенията, дължими от застрахователите на потърпевшите, или при тяхната смърт, на роднините им.

Липсата на такъв модел до момента води, според застрахователите, до сериозни разминавания в размера на присъдените обезщетения за идентични щети. Например, за събития, водещи до едни и същи физически увреждания при пътно транспортни произшествия, един съд присъжда обезщетение от 80 хил. лева, а друг - 150 хил. лева.

Председателят на АБЗ Константин Велев и членът на Управителния съвет на Асоциацията Светла Несторова, заявиха че съдебната практика у нас изобилства с подобни аномалии. Това бе потвърдено и от Розалина Градинарова - представител на консултанта "Ейч Ел Би България", който при разработването на методиката е събрал практиката на Върховния касационен съд по такива дела. Тези разминавания затрудняват застрахователите при определянето на финансовия риск при сключването на автомобилни застраховки и не дават ясна представа на пострадалите или на техните близки какво обезщетение могат да очакват.

Според Константин Велев приемането на методиката не би трябвало да доведе до увеличаване на цената на автомобилните застраховки. Това обаче не означава, че те няма да поскъпнат поради други причини.

От АБЗ и от консултанта "Ейч Ел Би България" подчертаха, че при разработването на самата методика е сравнена практиката от редица държави от ЕС като Германия, Франция, Великобритания, Испания, Италия и Румъния. Като най-подходящи са приети моделите на Франция и Испания, защото при тях, както и в България, се прави разграничение между имуществени и неимуществени щети. Моделите на тези две страни предлагат по-ясни и справедливи механизми за остойностяване на вредите, като се дава превес на реално претърпените и установими икономически вреди.

Христо Христов от "Ейч Ел Би България" представи структурата на модела. Той се базира на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди като разноски за лечение, домашни грижи и други подобни, както и загуба на доходи поради настъпили увреждания на пострадалото лице или загуба на издръжка за наследниците му, се установяват по документи и чрез актюерски изчисления.

Неимуществените вреди се определят на базата на причинените душевни страдания на потърпевшия или при смърт на наследниците му в следствие на получените телесни повреди. Тези увреждания ще бъдат изброени в специална таблица, на базата на която ще се получават точки, с които ще се изчислява размера на основното обезщетение за неимуществени щети. За една точка се получава сума равна на минималната работна заплата. В зависимост от тежестта на телесните повреди основното обезщетение за неимуществени щети ще може да се увеличава до 80% с коригиращи фактори.

Консултантите са направили и сравнителни анализи на дължимите обезщетения при различни по размер щети при сегашния режим и при прилагането на новата методика.

Например при леки щети - истински случаи от 2018 г., когато мъж на 75 години получава охлузни рани по главата, гръдния кош и гръбнака, е платено обезщетение от 2 хил. лева. По новата методика през 2019-а обезщетението би било 4 480 лева.

При тежък случай - пътно-транспортно произшествие от 201,5 при което 31-годишен мъж губи лява ръка, изплатената застраховка е 150 хил. лева. По новата методика през 2019-а тя би била 235 241 лева, от които 168 041 лева за имуществени вреди.

При смърт на 49-годишен мъж в следствие на пътна злополука през 2018-а наследниците му - съпругата му и двете му малолетни деца - получават 340 хил лева, а по новата методика те биха взели 323 337 лева от които 180 хил лева неимуществени щети.

Представителите на АБЗ, на Гаранционния фонд и на "Ейч Ел Би България" подчертаха, че методиката тепърва ще бъде предложена за обществено обсъждане и получените забележки ще бъдат взети предвид при приемането на окончателния й вариант от КФН. Вероятно по самите модели за изчисление на обезщетенията, както и по таблиците с отделните компоненти, които ще бъдат включени в тези модели, ще има много забележи и препоръки. Например може да се дискутира дали при остойностяването на точките да се взема минималната работна заплата, а не някой друг идентичен независим индикатор като средна работна заплата или трудовия доход на потърпевшия удостоверяван чрез справка в Националния осигурителен институт.

Още от сега обаче е ясно, че методиката ще страда поне от един фундаментален недостатък. Вина за него обаче не носят създателите й, а депутатите, защото точно те са регламентирали тази методика да се въведе не със закон, а с подзаконов акт - наредба. Това значително намалява тежестта й пред съда като безспорен нормативен аргумент за определяне на стойността на обезщетенията. С други думи съдилищата могат по-често да си позволяват да пренебрегват разпоредбите на една наредба отколкото на един закон. И ако такава съдба споходи новата методика положителните ефекти от нейното въвеждане на първо време могат да бъдат силно ограничени и дори сведени до нула. Докато съдебните практики по нейното прилагане не бъдат уеднаквени със съответния акт.