Докато Венецуела се срива, един малко известен инвестиционен фонд от САЩ се готови да спечели много пари от съдебни дела срещу социалистическото правителство, таз икомпания се казва Tenor Capital Management.

От 2012 г. фирмата от Ню Йорк инвестира 76 млн. долара в канадската минна фирма Crystallex International Corp, като основно финансира дело срещу Венецуела за изземване на златна мина.

Сега, Tenor може да претендира за 800 милиона долара от глобата наложена от международния арбитраж от $ 1,4 милиарда, която Crystallex се опитва да събере от 2016 година.

Паричните средства на Тенор позволиха на Crystallex да принуди Венецуела да плати, като се опита да получи изземване на базираната в Хюстън Citgo Petroleum, особено важна за Венецуела компания, базирана в чужбина.

Случаят е част от вълната от съдебни дела, финансирани от фирми, специализирани в т.нар. финансиране на съдебни спорове, осигуряващи финансиране на ищците в замяна на част от всяка финансова печалба.

Макар че практиката датира от векове, бизнесът се разраства през последното десетилетие, подхранван от благоприятни съдебни решения и инвеститори, търсещи солидна възвръщаемост, разочаровани от фондовите пазари. Между 2012 г. и 2016 г. парите, отпуснати за дела, нараснаха с 40% годишно и се очаква да достигнат 2 млрд. долара годишно до 2021 г., според компанията за финансиране на съдебни дела Vannin Capital.

Тези компании натрупват голям капитал от корпоративни съдебни, включително съдебния спор за емисионния скандал на Volkswagen и обвинения за неоснователно обогатяване на стойност 213 милиона долара срещу американския милиардер Ира Ренърт.

Но и чуждестранните правителства се очертават като популярни цели, поставяйки данъкоплатците в риск за все по-големи искове. В допълнение към Tenor, фирмите, работещи в тази ниша, включват листваната на лондонската борса Burford Capital, IMF Bentham от Австралия и Therium Group Holdings от Великобритания.

Компаниите за финансиране на съдебни спорове обикновено търсят възвръщаемост от три до десет пъти повече от първоначалната им инвестиция, заявяват играчи от отрасъла. Сега се развива пазар, в който тези фирми да печелят пари, преди да е приключило дело, като продават част от портфейлите си, или дори части от отделни случаи, на други инвеститори.

Burford, например, е получил 736% възвращаемост, като е продал за 107 млн. долара своето право в дело срещу Аржентина за две иззети авиокомпании. Burford казва, че е инвестирал 12,8 милиона долара в съдебния процес.

Критиците се опасяват, че това финансиране ще насърчи компаниите да се фокусират върху по-слаби случаи и че развиващите се страни ще бъдат по-склонни да бъдат съдени за несъответствие с нови регламенти за опазване на общественото здраве или околната среда.

Парите от финансиращите организации също така не стимулират фирмите да се придържат към дългосрочни ангажименти в чужди пазари, смята Лийс Джонсън, ръководител на Центъра за устойчиви инвестиции в Колумбия в Колумбийския университет в Ню Йорк.

"С финансиране от трети страни има стимул да продадеш иск, да спечелиш пари и да си тръгнеш", казва тя.

Компаниите за финансиране на съдебни спорове твърдят, че помагат на ощетените: малките компании, които са пострадали от правителствата.

"Лесно е да се каже, че това са грабителски хедж фондове, опитващи се да поставят затруднена страна на колене", казва Захари Круг, старши инвестиционен директор от финансиращата фирма Woodsford Litigation Funding в Лондон. - "Това не е това, което правим."

Ерик Блийдерман, който оглавява северноамериканския бизнес на фирма Therium, заявява, че финансиращите компании се пазят от слабите случаи, като предоставят неутрално становище относно силата на претенциите. Той казва, че фирмата му подкрепя по-малко от 5% от всички представени ѝ дела и изисква минимум 70% шанс за успех.

В противен случай, казва той, "щяхме да загубим многодела, които финансирахме, а Therium скоро щеше да излезе от бизнеса".

Златна мина за дела

Случаят Crystallex започна през 2011 г., когато Каракас иззе минния проект на компанията в Лас Кристина, едно от най-големите златни находища в света, разположено в югоизточната част на Венецуела.

Crystallex потърси обезщетение чрез решение за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата или ISDS, като заведе арбитражно дело, регистрирано къв Световната банка. Ефективно банкрутирали от загубата на проекта си във Венецуела, Crystallex се обърна към Tenor. Tenor и Crystallex отказаха да коментират.

Съдебните документи показват, че Tenor в крайна сметка предоставя 76 млн. долара за финансиране на съдебния процес. В замяна на това, Crystallex се съгласява да предостави на Tenor най-малко 70% от всички плащания, които биха могли да съберат от Венецуела, след като Crystallex изплати заема на Tenor и други кредитори, показват документите. През 2016 г. Международният център на Световната банка за уреждане на инвестиционни спорове или ICSID наложи изплащането на сума, която е нараснала до 1,4 милиарда долара с лихвата.

Crystallex заяви през ноември, че вече е получила 500 милиона долара. Само седмици по-късно компанията обвини Венецуела в нарушение на споразумението. Не е ясно дали ще получи пълно изплащане.

Информационното министерство на Венецуела не отговори на искането за коментар.

Компаниите все по-често се заемат с чужди правителства в ICSID и други трибунали, включително Международната търговска камара и Организацията на обединените нации.

През 2000-те години имаше около 40 дела годишно, но от 2013 г. броят им е скочил на средно 69 дела годишно, според доклад на ООН. ООН отбеляза, че цифрата може да бъде дори по-висока, тъй като някои случаи остават изцяло поверителни.

Договореностите за финансиране обикновено не се оповестяват. Световната банка предложи да се промени това, отчасти, за да се хвърли светлина върху потенциалните конфликти на интереси между арбитри и финансиращите делата. Засега не е ясно колко такива компании финансират такива дела, използвайки финансиране на съдебни спорове, което също е известно като финансиране от трети страни, но ръководителите и адвокатите на индустрията твърдят, че практиката е честа.

"В някои отношения всеки ищец в случаите на ISDS е обмислял използването на финансиране", казва Круг от Woodsford Litigation Funding.

Tenor например финансира други две арбитражни дела за канадски компании с предполагаеми иззети минни проекти: иск от страна на Gabriel Resources срещу Румъния за 4.4 млрд. долара и иск на Eco Oro Minerals срещу Колумбия за 764 млн. долара според фирмените данни. Фирмата също така инвестира в дело срещу Уругвай за фалита на бившата водеща авиокомпания на тази страна, Плуна.

Макар парите да са потенциално очевидни и примамливи, рисковете са значителни, смятат ветераните от индустрията.

Три от всеки десет случая са пълна загуба, казва Мик Смит, съосновател на базираната в Лондон фирма за финансиране на съдебни спорове Calunius Capital.

Дори успешните дела могат да бъдат протакани с години.

В същото време, реакцията срещу арбитражната система между инвеститорите и държавата нараства. Южна Африка, Индия, Индонезия и няколко латиноамерикански държави са прекратили инвестиционни договори, съдържащи клаузи за ISDS, с редица други държави.

Някои клиенти също са останали недоволни от условията за финансиране, които ги оставят без никакви от големи сделки.

Акционерите на Crystallex се опитаха да намалят дела на Tenor в арбитражното споразумение във Венецуела, като твърдят в съдебните документи, че Tenor нарушава канадските закони срещу прекомерни лихвени проценти.

Канадски съдия отхвърли тезата им тази година. Той каза, че изобщо нямало да има изплащане, ако не били Tenor.