2020 г. беше година на рекорди по много параграфи, но някои от постиженията бяха, да кажем, не идеални, пише Питър Шиф в блога си. Всъщност последиците от тях почти сигурно ще се усещат в икономиката и през 2021 г.

Ето три антирекорда, които поставихме през миналата година:

Паричното предлагане нарасна с рекорден темп

Измерено през формулата за реалното парично предлагане (TMS или True Money Supply), разработена от икономистите Мъри Ротбард и Джозеф Салерно, паричното предлагане счупи рекордите за осем последователни месеца. Серията беше "прекъсната" чак през октомври, но тогава и през ноември отново бяхме на косъм от исторически постижения.

Обаче през призмата на паричния агрегат M2, октомври и ноември също бяха рекордни.

Няма никакви признаци, че увеличаването на паричното предлагане ще се забави. Според данните на Федералния резерв от 18 декември, през предхождащата я седмица то се беше увеличило с 228,1 млрд. долара. Тоест централната банка е напечатала над 228 млрд. долара само за седмица. Към същата дата счетоводният баланс на институцията беше рекордните 7,4 трлн. долара, като Федералният резерв удвои количеството американски държавни ценни книжа, които притежава, само от началото на 2020 г.

Счетоводният баланс на Федералния резерв се изстреля

За да поставим това в перспектива, към края на 2007 г. счетоводният му баланс беше 880 млрд. долара. Първото голямо увеличаване се случи през есента на 2008 г., когато централната банка започна първата си програма за количествени улеснения. Само за няколко месеца балансът ѝ се изстреля до над 2 трлн. долара. Към 2015 г., след три рунда на количествени улеснения, той вече възлизаше на 4,5 трлн. долара.

Централната банка се опита да го свие, но, точно както предвиждах, се провали грандиозно. Тя успя да го понижи само до 3,7 трлн. долара, преди фондовият пазар да се срине през 2018 г. и Федералният резерв да възстанови програмата за количествени улеснения през 2019 г.

И това е повратен момент.

Много хора си мислят, че счетоводният отчет на банката започна да расте заради извънредните мерки срещу коронавируса. Но той вече се беше върнал на стойност над 4 трлн. долара още преди пандемията да надигне грозната си глава.

Всъщност според мен коронавирусът спаси Федералния резерв. Затварянето на икономиката даде на централната банка оправданието да изстреля количествените улеснения и изкупуването на дълг. Щеше да ѝ е много трудно да пробута на хората подобни програми, ако нямаше подобна спешност.

Но балоните вече започваха да се пукат и Федералният резерв щеше така или иначе да е изправен пред нуждата да свие лихвените проценти и да увеличи програмите за количествени улеснения.

САЩ постигна рекорден държавен дълг

През фискалната 2020 г., бюджетният дефицит беше 3,13 трлн. долара. Това е почти двойно по-голяма стойност, отколкото последния рекорд от 1,4 трлн. долара, поставен през 2009 г., в пика на Голямата рецесия. Заради цялото заемане на средства и огромните разходи, националният дълг нарасна до над 27 трлн. долара към 1 октомври и приключи годината при стойност от 27,75 млрд. долара.

Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт вече е 130,47%.

И това, дами и господа, е причината, поради която счетоводният баланс на Федералния резерв експлодира. Това е причината и за експлозията на паричното предлагане. Дългът и количествените улеснения вървят ръка за ръка - точно Федералният резерв трябва да монетизира целия този дълг.

Без централната банка изкуственото търсене на пазара на държавни ценни книжа нямаше да съществува и лихвите им щяха да са огромни. Няма достатъчно естествено търсене на пазара на облигации за американски държавен дълг, за да поддържа темповете на заемане на средства от страна на правителството. Поради тази причина можем да очакваме още повече количествени улеснения до края на годината - кредитирането на властите няма просто да спре.

Задлъжнялостта носи своите последици. Изследванията показват, че съотношение на дълга към БВП от над 90% забавя икономическия растеж с около 30%. Това попарва мантрата на двете партии, че "можем да подобрим растежа си въпреки дълга."

Според скорошен доклад на CBO, с текущия си темп на растеж националния дълг ще бъде почти двойно по-голям от икономиката на САЩ към 2050 г. Повечето хора си мислят, че увеличаването му е просто следствие от пандемията, но Чичо Сам страда от зависимост от дълга много преди нейното начало. Задълженията на страната нараснаха с над 7 трлн. долара откакто президентът Тръмп пое поста.

Не смятам, че рекордите от миналата година са еднократен феномен. Те не са "просто следствие на коронавируса". Пандемията определено влоши проблемите, но те съществуваха и преди нея и ще продължат да съществуват и след нея.