Дигиталните валути на централните банки (CBDC) се представят като средството за защита на потребителите, които искат да преминат към безкешови разплащания. Безкешовите плащания ни отнемат анонимността при пазаруване и все пак ни оставят уязвими на банкови паники, мрежови сривове и дигитални атаки.

И докато тези рискове са съвсем реални, те са пренебрежими на фона на интервенциите на централните банки на пазарите. А CBDC ще ги влошат и ще въведат възможността за още по-големи манипулации от страна на регулаторите, пише Томас Форгак.

Проблеми с дизайна

Целта пред CBDC е да направи потребителите и централните по-близки едни до други, като все пак запазва ролята на и на търговските банки. Това е така, защото блокчейн и продуктите, използващи блок-веригата се изграждат върху един леджър, който се разпространява до всички потребители на дигиталната валута.

В резултат на това, централните банки ще имат много по-силен контрол върху паричната и платежната система, отколкото имат днес. Това ще им даде три много опасни правомощия:

  • - Хеликоптерни пари

Причината да виждаме толкова яростни бизнес цикли през последния век са фиатните пари и централното банкиране. Неестественото увеличаване на паричното предлагане причинява бумовете, които обаче са неустойчиви и пазарите се опитват да ги прочистят.

Икономистите от Австрийската школа разбират, че бумът е реалният проблем, а икономическата криза е необходимият и положителен механизъм на прочистване. За жалост, неокейнсианският отговор на тези феномени е да се "подпомогнат пазарите" чрез още интервенции в паричното предлагане.

Обаче при сегашния дизайн на банковата система, централната банка се нуждае от търговските банки, които действат като посредници при дистрибутирането на новонапечатаните пари до потребителите и бизнесите. А централните банки се ядосват много, когато търговските започнат да действат предпазливо.

Освен това, заради доминиращата кейнсианска парадигма, според която потребителските разходи движат икономиката (която е напълно невярна), централните банки биха искали да насочат паричното предлагане директно към потребителите. Излишно е да се казва, че това е трудно, когато търговските банки са нащрек насред кризата. По време на коронакризата централните банки успяха да ги заобиколят донякъде, като просто раздаваха масово пари, но това среща логистични, бюрократически и законодателни трудности.

Сближаването на централните банки с крайните потребители и бизнеси ще им позволи да увеличават кредита незабавно. Това ще окаже катастрофални последици. Икономиките лесно се пристрастяват към лесните пари. С всяка следваща криза дозите напечатани пари трябва да се увеличават. Както с всяко пристраняване, и при това колкото повече расте и по-дълго се наблюдава, толкова по-трудно ще е излекуването от него.

  • - Отрицателните лихвени проценти

Спестяването на пари е зло - или поне така твърдят въременните монетаристи. В кейнсианската доктрина не съществува идеята за парите като средство за помощ в случай на несигурност. Спестовните сметки, според тях, са просто пари, които не работят за разпространяването на чудесата на захранвания от потребителските разходи икономически растеж. Затова за кейнсианците отрицателните лихви са вероятно най-ефективният метод за предотвратяване на спестяванията.

Днес централните банки отново трябва да разчитат на търговските банки, за да предадат отрицателните лихви на потребителите. Търговските банки обаче опитват да убедят потребителите си да преместят депозитите от носещите негативна доходност сметки към продукти, генериращи лихва, като по този начин самите те поемат по-голямата част от отрицателните лихви в икономиката.

Когато хората са директно свързани с централните банки, вече ще е много по-лесно да им се прехвърлят директно отрицателните лихви на всички парични единици в обращение. Това веднага ще изстреля склонността на потребителите и бизнесите да харчат и същевременно ще изстреля цените на стоките и активите, тъй като хората ще харчат пари.

Но да си мислим, че подобен сценарий по някакъв начин е позитивен, би било глупаво. Именно масивното харчене, рекордно ниските спестявания и неустойчивите цени на активите доведоха до кредитните балони в миналото. Нямаме причина да си мислим, че в бъдеще същата рецепта ще доведе до нещо различно.

  • - Финансово следене

Третата причина DCBC да са нежелателни е фактът, че отварят вратите за неограничено следене на хората. Да си мислим, че точно клонът на правителството, който налага правила за следене на клиентите на компаниите за криптовалути, ще зачита по какъвто и да е начин собственото ни лично пространство, е смехотворно.

Централните банкери дори не крият факта, че дигитализацията на парите ще им позволи това, което наричат "анализ на данните". Само че това означава анализ на данните на всеки един човек, не просто на макроикономически величини.

Разбира се, не е случайно, че именно Китай е глобалният лидер в имплементирането на CBDC. Потенциалът за проследяване на населението е огромен при този вид пари.

Аргументите в защита на дигиталните пари са подвеждащи

Защитниците на идеята за дигитализация на парите изтъкват, че потребителите трябва да са защитени от атаки срещу платежната система на страните. Такъв риск съществува и днес, но ако се случи икономиката винаги може да се върне към физическите пари в брой.

Всъщност в западния свят най-големите атаки срещу платежната система са осъществявани от самите централни банки, които при кризи ограничават или забраняват изтеглянето на кеш от потребителите. Това се случи в Кипър и Гърция, да не говорим, че самите кризи също са причинени от централните банки, правителствата и намесата им на пазарите.

Накрая, както вече споменахме, аргументът, че централните банки могат да защитават данните на потребителите не е дори забавен, като се има предвид огромната история на ерозия на финансовата поверителност, причинена от самите централни банки и регулаторни органи.