Две големи статии, свързани с желанието на българското правителство за присъединяване на страната към еврозоната, се появиха тези дни в германския вестник "Ди Велт". Изданието публикува интервю с българския финансов министър Владислав Горанов, а в неделния си брой помести обширен репортаж от България. Ето част от него:

"Ако гледаме числата, ще останем с впечатлението, че България е готова за еврото. Да, тя е най-бедната членка на ЕС, но във финансово-политическо отношение България е направо отличник, а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи привърженици на германската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще забележим и проблемите, които говорят против бързото приемане на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи дори някои високопоставени представители на държавата и на бизнеса признават, че на страната ѝ трябва още време", пише авторът на статията Франк Щокер.

Под повърхността

Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкова строгите условия на общата валута, колкото други фактори, пише по-нататък авторът и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: "В макроикономическо отношение България изпълнява критериите дори по-добре от повечето страни в еврозоната". В разговора с журналиста от германския вестник Седларски казва още, че към дълговете българите имат същото отношение като германците: "През последните десетилетия както левите, така и десните правителства водеха много консервативна финансова политика".

"И наистина", пише по-нататък авторът, "дългът на страната възлиза едва на 25% от БВП. А горната граница за присъединяване към еврото е 60% - условие, което повечето държави не изпълняват, включително и Германия. Финансовият министър приключи миналата бюджетна година с плюс - също както и колегата му в Берлин. В еврозоната е допустим дефицит до три процента спрямо БВП - и това условие много държави от зоната на общата валута нарушават вече от години", припомня авторът и продължава:

"Финансово-политическата стабилност в България се дължи не на последно място на икономическия подем след присъединяването на страната към ЕС през 2007 година. Преди това София приличаше по-скоро на заспало балканско село. Сиви улици, мрачни магазини с евтини стоки, задушни ресторанти с нелюбезни келнери, чиито познания по чужди езици се изчерпваха с руския. Днес е съвсем друго. През последните три години икономиката нарастваше с повече от 3 процента годишно. По софийския булевард "Витоша", който води от Двореца на култура към градския център, се редят магазините на големи световни вериги като H&M, "Zara" и "Adidas", а кафенетата и шикозните ресторанти са пълни с туристи от цяла Европа, които пристигат в България с полетите на нискотарифни компании. Навсякъде се говори английски, София е станала европейски град.

Променила се е всъщност цялата страна. Когато се качиш на влака, първоначално се чувстваш като в машина на времето: вагоните са от 1980-години, а влакът се движи със скоростта на охлюв през градските покрайнини. После спира на разни омърлушени и сякаш напълно изоставени гари, след което се задрусва към Родопите. В един момент обаче кривите релси се превръщат в скоростна жп-отсечка, влакът набира скорост, а гарите по трасето стават модерни. Редят се имена като Септември, Пазарджик и Стамболийски, докато накрая пристигаме в Пловдив, втория по големина град в страната.

През 2019 година Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Градът постепенно се превръща и в икономически фактор. Индустриалният му район прилича на германска промишлена зона: лъскави фабрични халета, пометени дворове, добре поддържан автопарк. Тук са се настанили различни европейски фирми. "Либхер" произвежда хладилници, "Шнайдер Електрик" - електрически шалтери. В съседство пък се е нанесла фирмата "ДБ Шенкер".

Вечната тема

Ниският плосък данък привлича чуждестранните фирми, обяснява пред репортера на "Ди Велт" Тим Курт, председател на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от фирмите отново биха инвестирали в България, пише авторът и задава закономерния въпрос:

"Значи всичко е прекрасно, така ли? Съвсем не. Една тема се появява във всеки разговор: избуяващата корупция. "Това определено е проблем", казва Курт и уточнява, че чуждестранните фирми все пак не са съвсем безпомощни: "За това винаги са нужни две страни и тук все пак може да се работи, без да се включваш в тази система". Но това не е толкова лесно. Ако една фирма иска да построи ново фабрично хале, изведнъж може да се появи гражданска инициатива срещу проекта, която заплашва със съд - освен ако не се плати определена сума. По-големите фирми навярно могат да издържат на дълъг процес, малките обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и така да ликвидират проблема. Още повече, че тъкмо правосъдието се смята за особено корумпирано", пише авторът и цитира разговора си с Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията. Пред вестника Стефанов обяснява, че съдебната система в България се използва не за прилагане на правото, а като инструмент за политически натиск срещу опозицията и срещу дразнещи критици.

По-нататък в обширната статия става дума и за новия антикорупционен закон. По този повод Стефанов призовава българските власти най-после да започнат да съдят и високопоставени личности и по този начин да дадат ясен сигнал срещу корупцията. Според автора на статията, българското правителство може да бъде тласнато в тази посока във връзка с кандидатурата за еврозоната. Тоест, ако иска да въведе еврото, България трябва да подобри съдебната си система.

"Но ЕС може и да махне с ръка. Защото България изобщо не е най-корумпираната страна. "Та погледнете само Гърция или Италия, които вече са в еврозоната", казва Стефанов. За въвеждането на еврото има и един политически аргумент. Част от българските елити са ориентирани по-скоро към Русия, отколкото към Запада. А и както твърди Стефанов, пряко или косвено Русия контролира една четвърт от българската икономика. Но една държава от еврозоната практически няма как да се прехвърли в лагера на Путин", коментира изданието.

Предупреждения

Най-сериозни противници на еврото обаче не са проруски настроените части от българското общество, пише авторът на статията и цитира разговора си със Стоян Панчев, шеф на неолибералния мозъчен тръст ЕКИП. Панчев смята, че твърдата обвързаност на лева към германската марка и впоследствие към еврото е по-добрата опция за страната, тъй като принуждава политиците да ограничават разходите. Тъкмо от тези окови ще се освободи правителството, ако България влезе в еврозоната, смята Панчев. Тогава вносът в страната може да нарасне, без преки отрицателни последствия. Напротив: икономическият растеж може да се ускори, твърди експертът, но предупреждава, че негативните последствия ще се усетят само няколко години по-късно. Сходно мнение защитава и заместник- шефът на Централната банка Калин Христов. Той припомня, че българската икономика все още е на равнище от 46% спрямо средното в еврозоната, а това е недостатъчно.

"Правителството сякаш също е наясно, че засега страната не може да се присъедини към еврото. Финансовият министър казва, че отрицателният отговор ще бъде разбираем. Важно било обаче да се посочат обективните причини, за да може страната да работи по тях. А тези реформи ще продължат дълго", пише авторът в края на статията си.

Вестник "Ди Велт" публикува и обширно интервю с българския финансов министър Владислав Горанов, в което министърът аргументира желанието на страната да влезе в еврозоната. Няколко австрийски медии пък цитират Горанов с изявлението, че България е готова да увеличи с 10% вноската си в бюджета на ЕС.