Президентът Румен Радев налага вето на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.
Ветото касае § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която касае незаплащането от страна на НЗОК на определени лекарствени продукти.
Президентът счита, че се създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г. и се засяга основно конституционно право, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ.
Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението, разходването и контрола на наличните средства. Това, обаче, не може да е за сметка на конституционните права на гражданите и социалната справедливост, се посочва в позицията на държавния глава.
С него се установява правилото през 2018 г. НЗОК да не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък, както и за включени в позитивния лекарствен списък, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г.
Независимо, че е направено смекчаване на временната забрана чрез изключения за генерични лекарствени продукти и за лекарствени продукти по чл. 29 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, според Румен Радев се прегражда правната възможност ползването на определени лекарствени продукти да бъде финансирано със средства от бюджета на НЗОК.
Според мотивите на държавния глава разпоредбите пораждат опасения, че няма да бъдат гарантирани правата на всички здравноосигурени лица.
Освен това "с въвеждането на ограниченията в § 5 и 6 ще се даде възможност при стартиране на бюджетната процедура за изготвяне на проект на закон за бюджета на НЗОК за следващата календарна година в проектобюджета за 2019 г. да се заложат средствата, които ще са необходими на НЗОК за изпълнението на вече поети договорни задължения." Освен това се посочва, че "през 2018 г. не се предвижда заплащането на нови молекули, с което се гарантира спазването на заложените средства за лекарствени продукти".
Мораториумът по § 6 не може да бъде мотивиран от фискални съображения. С него се засяга основното право на здравно осигуряване, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ, закрепено в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Мораториумът влиза и в противоречие с редица международни актове, по които Република България е страна.
В мотивите си държавният глава припомня и че Конвенцията за правата на човека и биомедицината предвижда равен достъп до здравни грижи и държавата, в зависимост от здравните потребности и наличните ресурси, трябва да вземе подходящи мерки за неговото гарантиране (чл. 3). Той се позовава и на Международния пакт за икономически, социални и културни права, който задължава държавите да вземат мерки за създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.
"С § 6 се създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г., което не е оправдано от друга конституционно гарантирана ценност и не е пропорционално на преследваната цел. Конституцията обявява равенството на гражданите пред закона за принцип и не всяка цел може да бъде годно основание за ограничаване на права, а само цел от същия порядък, какъвто Конституцията допуска", се сочи в мотивите на президента.
Преграждането на възможността за заплащане на лечение с иновативни лекарства и на такива, включени в позитивния списък, които за първи път трябва да се заплащат през 2018 г., е формално. То не се предпоставя от друга конституционно гарантирана ценност, а е обвързано единствено от времето за прилагане на забраната. Тя ще действа независимо от ползата при лечението с такива лекарствени продукти и без значение дали има налични средства по бюджета на НЗОК.
"Здравето на хората е публично благо и цел на националната здравна политика и то има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните грижи и минимизиране на разходите", се казва в позицията на държавния глава.
Според Румен Радев лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението, разходването и контрола на наличните средства за провеждането на здравната политика, но констатираното засягане на основното право на здравно осигуряване внася дисбаланс и в социалната справедливост.
Според държавния глава възприетият в § 6 от закона подход отнема същностен компонент от социалния характер на държавата и противоречи на принципа за социална справедливост.
Президентът Румен Радев призовава народните представители да преразгледат разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на приетия закон и да се опитат да приложат друг подход за постигане на целите за ограничаване на финансовите рискове за бюджета.
Припомняме, в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2018 г., приет на 29 ноември 2017 година, се предлага пълна забрана на реимбурсиране на нови лекарства и нови дейности. Това предизвика бурни реакции от страна на пациенти, фармацевти, неправителствени организации, политически партии и други.
Още в края на месец октомври Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) обяви, че с мораториума на НЗОК върху заплащането на нови лекарствени терапии всъщност се спират животоспасяващи терапии.
Малко по-късно Националната пациентска организация у нас също се обяви против мораториума на НЗОК, посочвайки че решението ще засегне множество български пациенти, включително и тези с редки заболявания, които от години нямат друг шанс освен лекарствените терапии.
На 31 октомври председателят на Федерация "Български пациентски форум" Иван Димитров заяви, че с мораториума на НЗОК се упражнява геноцид срещу българските пациенти.
В навечерието на гласуването на бюджета на НЗОК в парламента омбудсманът Мая Манолова заплаши депутатите, че ако текстове в проектозакона за бюджета на НЗОК не отпаднат, тя ще сезира Конституционния съд.
В деловодството на Президентството на Р. България искане за налагането на вето срещу Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година внесоха от Движение "Да, България", а ден по-късно този пример последваха и от Националната пациентска организация.