Не е честно е да измислиш нещо страхотно и да не получиш нищо за това, но в реалния живот не рядко се случват и такива парадокси.
За седем интересни примера, показващи подобна явна несправедливост, разказва maximonline.ru.
Уолтър Хънт и шевната машина
Нюйоркчанинът Уолтър Хънт бил талантлив инженер и неудачен бизнесмен. През 1834 г. той първи в САЩ разработва шевна машина, която използва игла с отвор на върха. Но Хънт не патентова тази идея, защото бил и състрадателен: съжалявал шивачките, които щели да останат без работа. Дванадесет години по-късно Елиас Хау патентова подобна машина и Хънт по настояване на семейството си, уморен от липса на пари, дори се опита да го съди. Съдът призна първенството на изобретението за Хънтt, но патентът остава за Хау.
През 1849 г. Хънт излиза с нова версия на съществуващата вече безопасна игла. Неговият модел е направен от едно парче тел и той успява да патентова това изобретение. Тъй като по това време Хънт дължи на свой познат 15 долара и по-традиция няма пари, продава патента за 400 долара на WR Grace and Co. Компанията печели добри пари от производството на безопасни игли, а Хънт десет години по-късно умира от пневмония без пукнат грош в джоба си.
Източник: flickr
Джон Пембъртън и Кока-Кола
Аптекарят от Атланта Джон Пембъртън, ранен по време на Гражданската война в Америка, е пристрастен към морфина и се опитва да го излекува с кока - "клин - клин избива", казва се казва. През 1886 г. фармацевтът създава отвара на основата на листа от кока, ядки от кола и сироп от изгорена захар. Наречена Coca-Cola, напитката се препоръчва на ветерани от войната за лечение на морфинова зависимост. Помагала е и при депресия и неврастения.
Очевидно самият Пембъртън никога не е бил излекуван от собственото си творение, тъй като само влиянието на забранени сега вещества може да обясни безумния му акт. През 1888 г. той продава правата върху марката на своя бизнес партньор Айзе Кендлер за около 1 480 долара. В крайна сметка Кендлер става единствен собственик на правата върху напитката и основава легендарната The Coca Cola Company.
Източник: playstation.com
Ранди Шулер и костюмът на Спайдърмен
През 1982 г. Marvel Comics провежда конкурс за артистични таланти за феновете на комиксите Spiderмan. Едно обикновено момче от Илинойс, Ранди Шулер, проектира нов костюм за супергерой, който предизвика буря от възхищение в редакционната комисия на комиксите. А на Ранди бяха платени 220 долара за идеята. Истината е, че гардеробът на Спайдърмен не е актуализиран оттогава.
По-късно леко модифицираният костюм е използван за създаване на образа на Venom - отрицателен персонаж от расата на извънземни паразити, враг на Spiderмan. А Шулер, 25 години по-късно, на главния портал на любителите на комикси - ComicBook Resources, публично изрази негодуванието си срещу Marvel: те можеха да увековечат името му в комиксите и да признаят приноса му за създаването на легендата! Костюмът се използва, но очевидно Шулер е свършил тези 220 долара.
Източник: Wikipedia
Харви Бол и Усмивката
Дизайнерът от Масачузетс Харви Бол получил поръчка от State Mutual Life Assurance през 1963 г. да създаде ярък, весел, усмихващ символ, който може да бъде поставен върху значките на застрахователните агенти. Бол свърши работата за 15 минути - нарисува жълто усмихнато лице. Плащането съответства на усилията: Бол получава 45 долара.
Застрахователната компания толкова хареса творението на дизайнера, че поръча 10 000 значки с емотикони и скоро цялата страна научава за този символ. По-предприемчиви бизнесмени се възползваха от това - както се оказа, Бол не си направи труда да регистрира своята смайл.
Някакви братя Спейн от Филаделфия започнали да поставят емотикони и лога върху тениски, шапки, чаши, пощенски картички и други сувенири. А бизнесменът Франклин Луфрани от Франция оформил усмихнатото лице като своя запазена марка, твърдейки, че сам е измислил символа. По едно време Харви Бол се преструваше, че не му пука за парите, и дори изразява афоризъм по въпрос: "Мога да ям само по една пържола наведнъж", намеквайки, че създателят не може да бъде бизнесмен. Но скоро дизайнерът идва на себе си и регистрира нова версия на емотикона, включително с инициалите му. Но вече не било възможно да забогатее от творбата си.
Източник: maximonline.ru
Дайсуке Инуе и Караокето
Японският барабанист Дайсуке Инуе често свири на партита в барове в град Кобе, където гости, поемайки саке, пеят шумно и забавно. В такива случаи музикантите трябвало издевателстват над инструментите и да се опитат да свирят в ритъма на този "прекрасен" вокал. Някои посетители на бара дори изразили желание да вземат групата със себе си в командировки, за да пеят заедно след преговори. Уволнен, през 1971 г. Дайсуке и приятелите му сглобяват "на колене" 11 караоке машини.
По собствените му думи Дайсуке не е измислил нищо ново, той просто е свързал онова, което е било под ръка: стереосистема за кола, усилвател, калъф за уличен телефон и приемник на монети. Апаратът бил снабден с ролки ленти със записи на музикални съпрповоди за популярни песни. Никой тогава не се е замислял да покаже текста, докато мелодията свири.
Но за да се регистрира изобретението, находчивостта на барабаниста не била достатъчна - за радост на производителите на караоке системите. Независимо от това, Дайсуке все още има косвена полза от идеята си. Той продават препарати против плъхове и хлебарки, които в Япония обичат да се настаняват в караоке устройствата, като по този начин ги повреждат. А през 2004 г. Инуе беше отличена с Шнобеловата награда за мир (забавен вариант на Нобеловите награди) "За откриването на нов начин да се научим на толерантност един към друг".
Карлхайнц Бранденбург и MP3
Карлхайнц Бранденбург, физик от института Фраунхофер в Илменау, Германия, работи няколко години по кодиране на цифров аудио поток. В процеса на работа той трябваше да слуша песента на Suzanne Vega Tom's Diner около сто хиляди пъти: тя била взета за тестване на алгоритъма за компресия. Резултатът от това изследване е появата на MP3 формат през 1995 гоидна. Вярно е, че патентът за новия стандарт за запис и всички предимства от него принадлежат не лично на Бранденбург, а на Института Фраунхофер.
Физикът не се оплаква: за това и следващите си изобретения той получи няколко медала, световна слава и възможност да проведе най-скъпите изследвания в лабораториите на института. Но оттогава певицата Вега е известна и като "майка на MP3".
Източник: Wikipedia
Ник Холоняк и светодиодите
Ник Холоняк, американски учен от украински произход, физик от Университета на Илинойс, работи по проекти за General Electric през 1962 г. И той стига до изобретяването на първия практически приложим светодиод в света, излъчващ светлина във видимия диапазон на спектъра.
Първоначално тези червени светодиоди на General Electric са неприлично скъпи (до 200 долара за опаковка) и се използваха главно в лабораторно оборудване. През 1967 г. химическият гигант "Монсанто" наема помощника на Холоняк Джордж Крафорд. Година по-късно тази компания се обогати като първа масово произвежда светодиоди за индикатори в калкулатори, електронни часовници и телевизори.
Днес светодиодите се използват почти навсякъде: в микроелектрониката, рекламните табели, медицинското оборудване и дори в селското стопанство, за да стимулират растежа на растенията. И Холоняк не е получил впечатляващи дивиденти нито тогава, нито по време на изобретението на светодиодите. Е, с изключение на възхищението на обществеността (приятно, разбира се, но не можете да се храните с нея твърде много). Едва през 1995 г. той получава японска награда и 500 хиляди долара, и то не само за светодиодите, а и за приноса му в науката като цяло.
USD
CHF
EUR
GBP
