Индийската космическа програма иска да отиде на място, където никоя държава не е достигала преди - на южната страна на луната. И след като стигне дотам, ще проучи потенциала за добив на източник на ядрена енергия без отпадъци, който може да струва трилиони долари, разказва Bloomberg.
Индийската организация за космически изследвания ще изпрати спускаем апарат и роботизиран всъдеход през есента, за да изследват девствената територия на лунната повърхност и да анализират пробите от кората за признаци на вода и хелий-3.
Този изотоп се среща в ограничено количество на Земята, но е толкова изобилен на Луната, че теоретично би могъл да посрещне световните енергийни нужди за 250 години, ако бъде използван.
"Страните, които имат капацитет да донесат този източник от Луната на Земята, ще диктуват процеса. Не искам да бъда само част от тях, искам да ги водя", амбициран е К. Сиван, председател на Индийската организация за космически изследвания.
Състезание между държави и милиардери
Мисията ще затвърди позицията на Индия сред флота от изследователи, които се състезават за Луната, Марс и отвъд това за научни, търговски или военни печалби. Правителствата на САЩ, Китай, Индия, Япония и Русия се състезават със стартиращи компании и милиардери като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, за да изпратят в космоса спътници, роботизирани спускаеми апарати, астронавти и туристи.
Приземяването на роботизиран всъдеход е една от стъпките, предвидени в програмата на индийската НАСА, която включва разполагането на космическа станция в орбита и потенциално индийски екипаж на луната. Правителството все още не е определило времева рамка за тези смели идеи.
"Ние сме готови и чакаме. "Подготвихме се да се наемем с тази конкретна програма", твърди Сиван, инженер по аеронавтика, който се присъединява към космическата агенция през 1982 г.
Китай е единствената държава, която изпрати спускаем апарат и роботизиран всъдеход на Луната през този век с мисията си "Чанги 3" през 2013 г. Китайците планират да се завърнат по-късно тази година, като изпратят сонда до неизследвана далечна страна.
В САЩ президентът Доналд Тръмп подписа директива, която призовава астронавтите да се върнат на Луната, а предложеният бюджет на НАСА от 19 млрд. долара за настоящата фискална година призовава за изпращане на орбитален лунен спътник до началото на 2020 г.
Прогнозният бюджет на индийската агенция е над 10 пъти по-малък - около 1.7 млрд. долара - но постигането на големи подвизи на евтина цена е отличителен белег на агенцията от 60-те години на миналия век. Предстоящата мисия ще струва само около 125 млн. долара.
За втори път към Луната
Това няма да бъде първата мисия на Индия до Луната. Корабът "Чандраяан-1", който излита през октомври 2008 г., извършва над 3400 обиколки на лунната орбита и изстрелва сонда, която за пръв път открива молекули с вода на повърхността.
Предстоящото изстрелване на "Чандраяан-2" включва орбитален спътник, спускаем апарат и правоъгълен всъдеход с 6 колела. Превозното средство, задвижвано от слънчева енергия, ще събира информация в продължение на най-малко 14 дни и ще покрива площ с радиус от 400 метра.
Всъдеходът ще изпрати изображения до спускаемия апарат, а той ще ги препраща до Индийската организация за космически изследвания за анализ.
Гориво за трилиони долари
Основна цел обаче е да се търсят залежи на хелий-3. Слънчевите ветрове са бомбардирали Луната с огромни количества хелий-3, защото за разлика от Земята тя не е защитена от магнитно поле.
Наличието на хелий-3 се потвърждава в пробите от луната, донесени от мисиите на Аполо. Астронавтът на Аполо 17 Харисън Шмит - геолог, който стъпва на Луната през декември 1972 г., е запален привърженик на добиването на хелий-3.
"Смята се, че този изотоп би могъл да осигури по-безопасна ядрена енергия в реактор с термоядрен синтез, тъй като той не е радиоактивен и няма да произвежда опасни отпадъци", казва Европейската космическа агенция.
Твърди се, че на Луната има около 1 млн. метрични тона от хелий-3, макар че само около 1/4 от тях могат да бъдат докарани на Земята, посочва Джералд Кулчински, директор на Института по технология на термоядрения синтез в Университета Уисконсин-Мадисън и бивш член на Консултативния съвет на НАСА.
Това е напълно достатъчно да задоволи настоящите енергийни нужди на света за поне 2, а може би дори 5 века, твърди Кулчински. Той оценява стойността на хелий-3 на около 5 милиарда долара на тон, което означава, че 250 000 тона ще струват трилиони долари.
Разбира се, съществуват редица пречки за преодоляване, преди да може да се използва материалът - включително логистиката на събирането и предаването обратно на Земята и изграждането на централи за термоядрен синтез за превръщане на материала в енергия. Разходите за това биха били невероятно високи.
"Ако това може да се постигне, Индия трябва да бъде част от това усилие. Ако цената има смисъл, то без никакво съмнение ще се превърне в нещо революционно", казва Лидия Пауъл, ръководител на Центъра за управление на ресурсите в мозъчния тръст Observer Research Foundation в Ню Делхи.
USD
CHF
EUR
GBP
