Добивът на ресурси отговорен за половината въглеродни емисии в света

Добивните индустрии са отговорни за половината от световните въглеродни емисии и повече от 80% от загубата на биоразнообразие. Това показва най-обширната екологична оценка досега на минното дело и земеделието, пише британският в. "Гардиън".

Докато това е от решаващо значение за храните, горивата и минералите, проучването на Програмата на ООН за околната среда предупреждава, че нарастващият добив на материали от икономиките по света оказва по-опасно ниво на натиск върху климатичните и поддържащите живота природни системи, отколкото се смяташе преди.

Човечеството изчерпи природните ресурси за годината, алармират от WWF

До края на 2018 г. човечеството ще живее на "екологичен кредит"

Ресурсите се извличат от планетата три пъти по-бързо в сравнение с 1970 г., въпреки че населението само се е удвоило през това време, според Перспективата за глобалните ресурси, която беше публикувана в Найроби днес.

Всяка година светът консумира повече от 92 млрд. тона материали - биомаса (най-вече храна), метали, изкопаеми горива и минерали - и тази цифра нараства с 3,2% годишно.

От 1970 г. добивът на изкопаеми горива (въглища, нефт и газ) се е увеличил от 6 млрд. тона на 15 млрд. тона, добивът на метали се е увеличил с 2,7 процента годишно, добивът на други полезни изкопаеми (особено пясък и чакъл за бетон) се е увеличил почти пет пъти от 9 млрд. до 44 млрд. тона, а реколтата от биомаса се е увеличила от 9 млрд. на 24 млрд. тона.

До 2000 г. това беше огромен тласък за световната икономика, но оттогава е налице намаляване на нормата на възвръщаемост, тъй като ресурсите стават все по-скъпи за извличане и екологичните разходи стават все по-трудни за пренебрегване.

Консуматорите "опоскват" бъдещето на хората и живота на планетата

Свръхексплоатация на природните ресурси от човечеството

"Глобалната икономика се съсредоточи върху подобряването на производителността на труда с цената на материалната и енергийната производителност. Това е оправдано в един свят, където трудът е ограничаващ фактор на производството. Придвижихме се в свят, в който природните ресурси и въздействието върху околната среда се превърнаха в ограничаващ фактор на производството и се налага промяна, за да се съсредоточим върху производителността на ресурсите", се изтъква в проучването.

Икономическите ползи и екологичните разходи са разбити по сектори. Промяната в ползването на земята - най-вече за земеделие - е отговорна за над 80% загуба на биологично разнообразие и 85% загуба на водно налягане, след като гори и блата се разчистват за обработваеми земи, които се нуждаят от напояване. Добивът и първичната обработка на метали и други полезни изкопаеми е отговорно за 20% от въздействието върху здравето на замърсяването на въздуха и за 26 на сто от глобалните въглеродни емисии.

Най-голямата изненада за авторите е огромното въздействие върху климата на извличането на материали от земните недра и подготовката им за употреба. Всички сектори, обединени заедно, са отговорни за 53% от световните въглеродни емисии - дори преди отчитането на всички горива, които се изгарят.

"Никога не бих очаквал, че половината от въздействията върху климата могат да бъдат приписани на добива и преработката на ресурси", подчертава Стефани Хелвег, един от авторите на доклада, допълвайки: "Това показа как ресурсите се крият зад продуктите. Съсредоточавайки се върху тях, тяхното огромно въздействие стана очевидно."

Проучването подчертава нарастващите неравенства. В богатите страни всеки отделен човек консумира средно 9,8 тона ресурси годишно, което е теглото на два слона. Това е 13 пъти повече от групите от хора с ниски доходи. Голяма част от това е невидимо, тъй като за малък краен продукт, като например мобилен телефон, често са необходими огромни количества материали.