През лятото на 2000 г. тогавашният директор на Nokia Networks за България Ларс Вулф описа пред български предприемачи бъдещето на комуникациите така: „С дигиталния телефон вие ще можете да правите всичко. Ако например седите на плажа и си помислите дали имате нещо в хладилника, вие ще можете, използвайки мобилния си телефон, да се свържете със супермаркета, да поръчате желаните от вас продукти и да платите - отново по телефона." 

Осем години по-късно българинът все още не е запознат с предимствата, които биха му дали мобилните разплащания както в ежедневните дейности, така и в бизнеса. Добрата новина обаче е, че в технологично отношение всички предпоставки за предстоящ бум на този нов тип финансови услуги са налице: клетъчните устройства отдавна са се превърнали в мултимедийни платформи за връзка с мрежата, търговските банки модернизират своята информационна инфраструктура, а от около година има и лицензиран оператор на платежна система за мобилни разплащания - компанията „СЕП България", чиято система е във финална фаза на тестове. Остава самите потребители

да осъзнаят предимствата
при извършването на плащания с няколко клика по клавиатурата на телефона.Основно предимство на мобилното плащане е възможността потребителите да правят всичко, свързано с управлението на финансите си, докато са в движение, което означава и без наличието на Интернет. В този смисъл технологиите за мобилни разплащания не са само удобство. Те имат огромен потенциал за оптимизиране на времето, за намаляване на опашките по магазините, както и за оптимизиране работата на обслужващия персонал. Потребителите могат да платят сметката си в заведение, без да се налага да чакат сервитьора, могат да пазаруват, без непременно пред тях да има компютър с достъп до Интернет. Още по-големи са предимствата от използването на

мобилни бизнес разплащания
за които изразходваното време се измерва в изгубени пари. Възможността за електронен контрол върху финансите на една компания от всяка точка, където се намира нейният мениджър, дава редица предимства и може значително да повиши нейната конкурентоспособност. Освен това всички служители, които имат достъп до фирмената банкова сметка, биха могли да получат различни правомощия и също да боравят със средствата от разстояние.

На практика мобилните разплащания са един от ключовите елементи на концепцията „мобилен офис", заедно с отдалеченото използване на офисните комуникации, както и мобилния достъп до ERP, CRM и останалите корпоративни информационни ресурси.

Този сегмент е нов не само за България, но в регионален план и дори в цяла Европа страната е една от първите, които имат лицензиран оператор на подобна платежна система. В момента мобилните разплащания са

най-развити в Япония
която всъщност е и родината на тази технологична концепция. Сред останалите бързо развиващи се страни са държавите от Азиатско-тихоокеанския регион и ЮАР, където подобна система работи от няколко години. Там мобилните телефони се използват предимно за безконтактно плащане, поради факта, че е много по-бързо, сигурно и удобно. В Европейския съюз технологията все още предстои да се наложи. Въпреки че в много държави в момента няма лицензирани оператори на мобилни платежни системи, очакванията са за бърз ръст на този сегмент, тъй като двата основни стълба за неговото развитие отдавна са налице - това са бързо развиващият се бранш на мобилните комуникации и този на платежните информационни системи.

Къде сме ние?
У нас системата, разработена от „СЕП България", е в тестова фаза и официалният й старт се очаква през първите месеци на 2009 г.

„Мобилните телефони са част от ежедневието на много българи, като техният брой непрекъснато се увеличава. Удобството и най-вече сигурността, която СЕП България предлага към услугата мобилно плащане, ще накара много хора да използват тази система. Нашите прогнози са, че първите, които ще оценят мобилното разплащане, ще бъдат предимно млади и технически грамотни хора, които разбират колко е важна сигурността на личните данни и финанси", заяви за „Икономически живот" Катерина Миланова, директор „Маркетинг и комуникации" в „СЕП България".

Тя смята, че ключовите предимства на мобилните разплащания са по-високата степен на сигурност, спестяването на време, както и фактът, че е значително по-удобно. „СЕП България" е Trusted Service Manager. Компанията предлага защитената среда и инфраструктурата за мобилните плащания, базирана на клетъчните мрежи на операторите. През ноември 2007 г. дружеството получи от БНБ лиценз като платежна система за мобилни разплащания, с което стана третата компания у нас, управляваща платежна система - след „Банксервиз" и „БОРИКА". „СЕП България има за цел да осигури техническата платформа за осъществяване на

електронни услуги от ново поколение
една от които е сигурното мобилно плащане. „Бизнес моделът на компанията е отворен, което означава, че „СЕП България" разработва услуги, които ще се предлагат от партньорите й - банки, мобилни оператори и търговци", добави Миланова. Друга нова за българския пазар услуга, която компанията предлага е „електронен куриер" и представлява цялостна инфраструктура за управление на електронен документооборот. Услугата предлага обмен на структурирана информация за различни видове документи: фактури, поръчки, заявки, както и договори, писма и др. Едно от предимствата на тази функционалност е използването й от отворен кръг участници, свързани еднократно в обща система за обмен.

Регулацията
на този пазар е изцяло на БНБ, като мобилните разплащания се регламентирани в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи. Те нямат отношение нито към Закона за електронните съобщения, нито към останалите нормативни документи, регулиращи телекомуникационния пазар.

Тъй като разплащанията са чувствителна сфера на дейност, сигурността ще бъде сред най-важните елементи от работата на новата система. Вероятно именно в тази връзка потребителите ще са и най-предпазливи, преди да започнат да се възползват изцяло от удобствата на новата услуга.

„Сигурността е от първостепенно значение за нас. Знаем колко е важно в днешно време не само разплащанията, но и личните данни на потребителите на електронни услуги да бъдат защитени. Затова при ползването на услугата мобилно плащане има гарантирана трифакторна защита - първо, използвате мобилния си телефон, второ - всички транзакции, които извършвате, са защитени с електронния ви подпис, вграден в СИМ-картата, и трето - потвърждавате всички операции със създаден от вас ПИН код", посочи Миланова. Компанията е разработила и редица други решения, гарантиращи сигурност при кражба на телефона или при опит за вмешателство и проверка на електронния подпис.

Моделът в България
Днес развитието на пазара е доста динамично, като в Европа той среща подкрепата на Асоциацията на мобилните оператори (GSMA) и на Европейския платежен съвет, който представлява над 8000 банки на Стария континент. Неотдавна те се обединиха около популяризирането на мобилните разплащания, чрез инициативата Pay-Buy-Mobile. Моделът, който те подкрепят, е свързан с наличието на трета доверена страна - Trusted Service Manager (оператор, управляващ гарантирани услуги), която е междинно звено между финансовите институции и комуникационните компании. При този модел, който се налага и в България, парите на клиентите си остават в банките, а мобилните оператори осигуряват телекомуникационната свързаност.

Как започва мобилното разплащане
Има две важни стъпки, които всяко лице, желаещо да използва системата за мобилни разплащания, трябва да предприеме, независимо дали е краен потребител, или бизнес организация.

Първо се сменя SIM-карта със специална, имаща инсталирано софтуерно приложение, чрез което потребителят ще управлява електронните услуги и най-вече ще може да използва самото мобилно разплащане. Важно е да се знае, че на новата SIM- карта ще има и издаден безплатен електронен подпис, който е една от гаранциите за сигурността при извършване на плащанията.

Втората стъпка е свързана със заявка за използване на мобилни разплащания към банката, в която лицето съхранява парите си. След това той ще може да управлява своите финанси от мобилния си телефон. За фирми процесът е почти идентичен, но там има допълнителни изисквания за представителност и упълномощаване на лица, които ще използват услугата.