Най-голямото развитие в рекламния бизнес в момента може да не е свързано с това дали ние гледаме рекламите, а по-скоро дали рекламите гледат нас.

Пешеходците в британската столица Лондон, които това лято са хвърлили само един бърз поглед на плакати за безвредна марка кафе на име Bahio, вероятно не са осъзнавали, че предоставят данни на нещо, което създателите му наричат „първата в света плакатна кампания с изкуствен интелект", съобщи Quartz.

Чрез използването на камера Microsoft Kinect плакатът сканирал израженията на лицето на най-много 12 души, намиращи се в близост. С времето снимките и лозунгите се променяли, отразявайки реакциите на зрителите.

Плакатите, които са продукт на M&C Saatchi, Posterscope и Clear Channel, събрали повече от 42 000 реакции това лято, според в. Guardian. В отговор на притесненията относно поверителността M&C Saatchi подчерта, че компанията не е запазвала „нищо разпознаваемо".

„Дава се номер на всяко взаимодействие и това е. Опитваме се да не сме зловещи", заяви Дейвид Кокс, главен директор по иновациите в M&C Saatchi.

Критиките относно рекламите спадат в две категории. Първата е, че те бележат началото на заместването на рекламните послания и специалистите в областта от роботи.

Втората е, че реклами като тези още повече нарушават личното пространство и способността на потребителите сами да избират кой да ползва данните им.

Употребата на технологията за лицево разпознаване става все по-разпространена - от магазини, които разпознават лицата на редовни посетители до автоматичноотбелязване на хората на снимките, качени във Facebook.

Софтуерният анализ на емоциите, изписани по лицето, напредва толкова бързо, че Рана ел Калиоуби - съосновател на фирмата за изкуствен интелект Affectiva - заяви пред New Yorker, че „след 10 години няма да си спомняме какво е било, когато сме могли да се намръщим пред устройството си и то да не каже: „О, това не ти хареса, нали?".