„Ислямска държава” разполага с между 30 000 и 100 000 бойци и в момента е една от най-опасните терористични групировки в света.

Как обаче една формация, почти непозната само допреди няколко години, завзе толкова обширни територии в Ирак и Сирия и извърши терористични атаки в Египет и Франция?

Тайната е в оръжията и по-конкретно в големия им брой. А как „Ислямска държава” се сдобива с тях е мътна история от бивши съветски републики, оръжейна култура в Близкия Изток, контрабанда на оръжия и успех на бойното поле, пише Businеss Insidеr.

В Близкия Изток има много оръжия. А с прогноза за продажби от 18 млрд. долара на оръжия за арабските страни само през 2015 г. те стават още повече.

В някои държави, като Йемен и Ирак, притежанието на оръжие от цивилни е на високо ниво, като то се предава в семействата или се купува на открития пазар.

Падането на Съветския съюз през 1991 г. наводни черния пазар с всякакви оръжия – от AK-47 автомат Калашников до ракети, че дори и ядрени компоненти.

Малко след като САЩ нахлуха в Ирак през март 2003 г., правителството и армията на страната се разпаднаха. Тълпи от иракски войници дезертираха, оставяйки след себе си оръжия и униформи, докато цивилните граждани се запасиха насред хаоса.

С настъпването на американските войници към Багдад огромни заводи за оръжия бяха изкормени от бъдещи бунтовници. Само от една фабрика например са плячкосани 40 000 тона муниции или 6% от всички експлозиви в страната.

Има и външни сили, които са снабдявали въстаниците с тежко въоръжение. Като Иран например, за който се твърди, че предлагал мащабно обучение и сложни бомби, които могат да се откъсват от бронирани превозни средства.

По време на войната в Ирак е имало почти непрекъсната наличност на оръжия и експлозиви на разположение на бунтовниците.

„Ислямска държава” стана известна с мощни коли-бомби. Направени от заграбени експлозиви, свързани с обикновени спусъци, те били лесни за изработка, изключително смъртоносни и много евтини.

Чрез атаките срещу силите за сигурност на Ирак групата имала възможност да си набави оръжия, доставяни от САЩ.

Така до април 2013 г., когато се провъзгласила за „Ислямска държава” в Ирак и Сирия, групировката вече имала изобилие от оръжия.

Само два месеца по-късно „Ислямска държава” използвала коли-бомби, за да събори стените на иракския град Абу Граиб и затворите в град Таджи. Били освободени над 500 затворници, които били ветерани в иракското въстание.

Макар групировката да имала много експлозиви и малки оръжия като пушки от серия AK, гранати и гранатомети, които придобила по време на войната в Ирак, тя минала в офанзива и се сдобила с много повече оръдия в процеса.

Изземването на тежки оръжия от „Ислямска държава” изглежда започнало със завладяването на сирийската въздушна база през август 2013 г., но това била само първата от много кампании, които запазват оръжейните складове на групировката пълни.

През юни 2014 г. групировката превзела Мосул – втория по големина град в Ирак. Оттам се сдобила с артилерийски оръдия, бронетранспортьори, противотанкови ракети, хиляди камиони Humvee, боеприпаси и много други.

„Ислямска държава” е иззела американско и друго чуждо въоръжение за милиони долари, след като принудила три иракски дивизии да избягат през юни 2014 г.”, пишат Майкъл Вайс и Хасан Хасан в книгата си „ИДИС: В армията на терора”.

Освен оръжия, групировката придобила контрол и върху граждански летища, телевизионни станции, държавни служби и банки.

„Говорим за въоръжение за 200 000 войници – всичко от американците”, заявил за LA Times Джабар Явар, говорител на кюрдското малцинство.

„Скоро имахме достатъчно оръжия, за да се бием за една или две години. А сега? Дори не питайте!”, казал говорителят на свързаната с „Ислямска държава” „Ислямска армия” Ахмад Дабаш.

По същество „Ислямска държава” е откраднала по-голямата част от арсенала си с оръжия – или чрез плячкосване на запаси, или като ги изземва от враговете си при битка.

Това обаче не означава, че групировката не е имала директна подкрепа, идваща извън новите ѝ граници. Открития от доклад през 2014 г. от базираната във Великобритания организация за мониторинг Conflict Armament Research предполагат, че Судан може да е произвеждал и директно да е доставял боеприпаси на силите на „Ислямска държава”.

Това е в допълнение на амуниции от най-малко 21 държави, сред които Русия, Китай и САЩ, за които е установено, че „Ислямска държава” използва и най-вероятно са иззети при битка.

Междувременно снабдяването на оръжия за сирийските бунтовнически сили, идващо от Турция, Йордания, Саудитска Арабия, Катар, САЩ и други, понякога се озовавало в ръцете на „Ислямска държава”.

Някои твърдят, че има фалшиви бригади на Свободната сирийска армия, които казвали, че са революционери, а когато получавали оръжията, ги продавали.

Макар коалиционните въздушни удари да са ограничили част от капацитета на „Ислямска държава” и да са отстранили много от бойците и оръжията на групировката, тя продължава да бъде заплаха, разполагаща с изобилие от оръжия и бойци сред население от 2,2 милиона души в териториите си.