Румънската икономика работи на високи обороти, а държавата позволи на компаниите в страната да наемат още 3000 чуждестранни работници от държави извън ЕС до края на годината.

През последните години страната ежегодно приема по 5500 чуждестранни работници. Така бе и в началото на 2017 г., но те се оказаха недостатъчни. Затова правителството реши да добави още 3000.

Въпреки високия икономически растеж, държавата е изправена пред остра криза на работната сила и редица други проблеми на трудовия пазар.

Увеличаването на броя на чуждестранните работници "ще осигури търсенето на работна сила в определени сектори, които не могат да бъдат покрити от румънски работници", се казва в документа, издаден от правителството.

Кристиан Ербасу, председател на Федерацията на работодателите в строителството, наскоро заяви, че неговата фирма Constructii Erbasu ще внесе 100 служители от Виетнам, а собственик на ресторант в Букурещ доведе 12 служители чак от Непал.

Румънската икономика е във възход и безспорно има нужда от чужди работници, но какво се случва с местните?

Според някои експерти северната ни съседка е изправена пред социално бедствие, като 40% от работната сила в страната работи за минималната работна заплата или по-малко.

Според официалните данни, около 30% от общите договори плащат националната минимална работна заплата или по-малко. Изследователите на труда вярват, че реалната цифра е около 40%. Така или иначе, това е огромно количество. В Германия например само 9% от работниците са на минималната работна заплата.

"Плащат ни, като че ли сме страна на неквалифицирани работници", казва Петру Дандеа, генерален секретар на най-големия румънски синдикат Cartel Alfa.

Икономиката на Румъния е на ръба на прегряването. Какво я очаква?

Икономиката на Румъния е на ръба на прегряването. Какво я очаква?

Страната е най-слабата брънка в ЦИЕ, смята експерт

Тази неблагоприятна статистика трудно може да се промени, тъй като трудовото законодателство в северната ни съседка далеч не е благосклонно към работниците. Правилата за сдружаване са изключително сложни, като са необходими минимум 15 служители, за да се създаде профсъюз.

Колективното трудово договаряне - основният инструмент за договаряне на по-добри условия на труд - също е много трудно постижимо, като за него са необходими поне 21 души. То е ограничено до служителите в големи компании или държавни институции, а повече от 1.28 млн. служители на практика са лишени от него.

Така голяма част от работниците в северната ни съседка нямат право на колективни трудови договори и трябва да договарят възнагражденията си индивидуално с работодателя.

Работодателите обаче изглежда са доволни от трудовите правила. Новият кодекс "има положително въздействие върху икономическия ръст на Румъния", смята Андреа Роман, говорител на Американската търговска камара в страната.

Румънските синдикати обвиняват и Европейската комисия, че вместо да съблюдава спазването на правата на работниците, тя се интересува единствено от механизма на определяне на минималната работна заплата.

В доклад от 2012 г. Еврокомисията казва, че системата за договаряне трябва да се реформира, за да бъде "по-малко централизирана" и да доведе цялостно ограничаване на влиянието на синдикатите при определянето на заплатите.

Настоящият състав на Комисията обаче не споделя тези идеи. "Това не е моята позиция, а сегашната комисия е за социално балансирана политика", заявява еврокомисарят по социалните въпроси Мариан Тисен.

"Представители на асоциациите на работодателите и на синдикатите смятат, че Румъния е била използвана като "морско свинче от чуждестранни инвеститори, за децентрализиране на колективното договаряне", твърди Аурора Триф, социален учен от Дъблинския университет и преподавател по управление на човешките ресурси, в свое проучване, публикувано в European Journal of Industrial Relations.

Профъюзите хвърлят вината за реформите на трудовия пазар в Румъния върху Американската търговска камара и Съветът на чуждестранните инвеститори. "Румънският модел е изнасян за други страни от Централна и Източна Европа, а чуждестранните инвеститори искат да го разширят и в западноевропейски страни", твърдят синдикатите.

Резултатът от това е "катастрофален" за румънското общество. "Бавно се превръщаме в работещи бедни. Ако двама служители, които работят на минималната заплата, решат да създадат семейство, да имат дете, това ще е катастрофа. Те няма да изкарват достатъчно, за да могат да си плащат сметките. И тук не говорим за капризи, а за поемане на основните ежедневни разходи", обяснява Василе Гогеску, президент на синдикалната организация на профсъюзите в търговията.