В Сърбия е изграден клиентелистки икономически модел, при който държавата разпределя привилегировани поръчки към тесен кръг близки до властта бизнеси, а в замяна получава финансова и политическа подкрепа. Това заяви професорът от Икономическия факултет в Белград Милойко Арсич, цитиран от местни медии.
По думите му подобна структура ограничава реалната конкуренция и възпрепятства развитието на независим и икономически силен частен сектор. "Създаден е клиентелистки модел, в който мощни интереси на групи получават привилегировани сделки от държавата, а в замяна подкрепят властта по различни начини", посочва още Арсич.
Според него в предходни години Сърбия е била по-привлекателна за чуждите инвеститори, но ръстът на разходите за труд и енергия постепенно отслабва този ефект. В тази среда страната следва да насочи усилията си към стимулиране на вътрешния частен сектор - политика, която по думите му досега не е била приоритет.
Арсич подчертава, че "концентрацията на икономическа мощ в компании, зависими от държавни поръчки, създава уязвим модел на растеж". Това прави икономиката по-малко устойчива при външни шокове и намалява иновационния потенциал.
Допълнителен риск за региона представлява и засилената глобална несигурност. Професорът предупреждава, че разширяване на конфликта в Близкия изток може да доведе до ново поскъпване на петрола, което да увеличи производствените разходи и инфлационния натиск. Това се добавя към вече съществуващите предизвикателства - войната в Украйна, търговските напрежения между големите икономики и технологичното изоставане на част от европейските държави спрямо САЩ и Китай.
В този контекст, според Арсич, устойчивият растеж за Сърбия минава през прозрачна бизнес среда, реална конкуренция и подкрепа за независимия предприемачески сектор, а не през разширяване на модела на държавно фаворизирани играчи.
USD
CHF
EUR
GBP
