"Война на кеша" е заглавиe от в. "24 часа"

War on Cash (война срещу кеша) не е име на холивудска суперпродукция. Това е жаргон, използван от европейския печат, за да опише опита на Eвропейската комисия рязко да ограничи плащанията в брой в ЕС.

Целта е до края на 2018 г. чрез законодателни промени всяка държава сериозно да намали тавана за кешови плащания. Планираните промени са част от мерките във войната срещу тероризма и борбата със сивия сектор и укриването на данъци.

Пионери в усилията за постепенното отпадане на разплащанията кеш са Швеция и Дания. Очаква се шведите да са първите, които до 10 години ще разплащат изцяло безкасово. В края на 2016 г. Испания намали тавана на плащанията в брой от 2500 евро на 1000 евро. Франция въведе лимит до 1000 евро. Гърция е най-решителна с таван до 500 евро.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Фирми ще се жалват на ЕК заради 97 млн. лв." е водещo заглавиe на в. "Сега"

Български фирми ще се жалват на ЕК заради загуби и пропуснати възможности, които са понесли в резултат от работата на държавната администрация. Те бяха засегнати от отменената процедура за технологична модернизация по програма "Конкурентоспособност" 2007-2013 г., научи в. "Сега". Това става възможно, след като българският съд постанови окончателно, че те са били ощетени неправомерно. 

Казусът е от 2014 г., когато тогавашният шеф на управляващия орган Ели Милушева отмени цялата процедура по програмата на стойност 97 млн. лв. заради съмнения за корупция сред оценяващите. По програмата обаче вече бяха одобрени над 140 фирми, които очакваха финансирането на проектите си, но до плащане така и не се стигна.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Чуждите инвестиции за 2017 г.: малко, но растящи", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Преките чуждестранни инвестиции в България за първите четири месеца на годината са с 270 млн. евро по-малко от вложеното преди година. През април все пак числото е на плюс, след като плащане на заем към компания майка изведе инвестициите на минус през март. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За първите четири месеца на тази година общата сума на чуждестранните вложения в местната икономика е 125.7 млн. евро в сравнение с 395.6 млн. евро за същия период на 2016 г., или спад от над 68% на годишна база. 

Всъщност годината щеше да е почти като 2016, ако през март нямаше "отлив" от над 220 млн. евро.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Джипита с по 8000 пациенти заради дефицита" извежда на първа страница в. "Монитор"

Джипита имат записани 8000, дори близо 9000 пациенти в листите си. Медиците са с практики в отдалечени и труднодостъпни райони, където дефицитът на лекари е огромен, установи репортерска проверка на "Монитор". Ударник сред тях е д-р Снежана Бакърова от село Смилян, Смолянска област. Практиката й е от 8500 души от общо 32 села в областта. Населението в тях е предимно от пенсионери, а хората в млада и средна възраст са бедни. В някои от населените места е назначена медицинска сестра, която да овладява положението при спешен случай докато д-р Бакърова пристигне. За да стигне до тежко болен, й се е наложило дори да язди за пръв път кон - единственото транспортно средство, с което можело да се стигне по труднопроходим път до отдалечената махала в планината. Лекарката е водила и раждане в автомобил на поляна.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Заплати по 4000 лева прибират чиновници" четем на първа страница на в. "Труд"

Най-много взимат директор на дирекция и главен секретар, а най-малко - старши специалист

До 4320 лева стига месечната заплата на чиновник в държавната администрация. Това показва Докладът за състоянието на администрацията през 2016 г., приет от правителството. Максималното възнаграждение получават директорите на дирекции. След тях по заплати се нарежда главният секретар, който месечно взима до 3900 лева. Малко по-скромна е сумата за главен директор и ръководител на инспекторат - 3700 лв.

До 2500 лева стига заплатата на началник сектор, а на специалист - до 2200 лв. За сметка на тях старши счетоводител и старши вътрешен одитор получават до 1600 лева на месец. Най-ниска е заплатата на старши специалист - до 1250 лв.

Прочети още от в. "Труд"

"При 5% ДДС за храните, сивият сектор ще намалее до 95%", четем във в. "Стандарт"

- Г-жо Кукушева, има ли недостиг на кадри в хлебарството и сладкарството?

- Тясноспециализираните кадри на средната класа, или кадрите, които са в основата на всяка една икономика - средните специалисти, изчезнаха от българския пазар. Проблемът, който в момента отчитаме с крещяща тревога, е логичен завършек на това, което се случваше в последните 25 г. А то е неглижиране на средното образование, създаване на сив сектор в образованието. Мисля, че е дошло времето законодателно да променим нещата. Трябва да вменим ангажимента за всички, които придобиват специалност и образователна степен бакалавър, магистър, включително и средно специално образование, от рода на специалист, да бъде задължителна реализацията в съответната специалност в рамките на 3-5 години. Това са мерки, които някой би казал, че са невъзможни, поради единния европейски пазар и свободното движение на хора и стоки.

Прочети още от в. "Стандарт"

""Неопърл" строи нов завод в Добрич за 14 млн. лв.", пише в. "Капитал"

Производителят на гъвкави съединения за вода "Неопърл България" започна строителството на нов завод в Добрич. Инвестицията е в размер на 14 млн. лв. и ще увеличи капацитета на предприятието с 35%, а към продуктовата листа ще бъдат добавени и нови изделия. Проектът се подготвя от близо три години, когато компанията закупи земята, но беше отложен от собственика - германско-швейцарската Neoperl Group, заради други приоритетни инвестиции. Сега възможностите за разширение на съществуващата фабрика в града вече са изчерпани и затова дружеството е решило да започне строителството на новата база. Очаква се тя да заработи през пролетта на следващата година. Предприятието в Добрич е средно голямо, като годишният оборот е над 30 млн. лв.

Прочети още от в " Капитал"

"Онлайн търговията още е непозната земя за данъчни и потребители", пише в. "Сега"

НАП се опитва да затегне контрола върху 30 000 сайта, които предлагат стоки и услуги

Бурното развитие на електронната търговия през последните години опровергава поговорката "Око да види, ръка да пипне". Все повече българи смело пазаруват по интернет дрехи, обувки, техника, мебели и какво ли още не, привлечени от удобството, бързината и по-ниските цени. Расте броят и на търговците и производителите, които се убеждават в необятните възможности на мрежата като канал да достигнат лесно и без много разходи до крайните потребители. Социалните мрежи раждат и нови бизнес модели, които набират скорост, като сайтовете за споделени пътувания и за отдаване под наем на жилища на хотелски принцип.

Прочети още от в. "Сега"

"Макро-проблеми след Макро(н)-победата" пише в. "Труд"

Традиционните ляво- и дясноцентристки партии търпят сериозно отстъпление

Лидер или месия? Парламентарните избори дадоха достатъчен политически ресурс на френския президент Макрон, за да се опита да докаже, че идеите му могат да се трансформират в реални политики, а не са плод на нов, центристки популизъм, както го обвиняват част от неговите конкуренти. Голямата въпросителна тук обаче е ще се сведе ли бунтът срещу елитите просто до смяна на елита, като проблемите си останат и дори се задълбочат - след поредното разочарование.

Парадоксално, но Макрон като че ли едновременно и обра, и демотивира протестния вот.

Прочети още от в. "Труд"

"Големите кредити за граждани скочиха с 20%", пише в. "Стандарт"

Богатите българи все по-често взимат заеми за да си купят по-голям апартамент, втори дом край морето или луксозен автомобил, а бедните се стараят да ограничат дълговете си. Заемите за граждани в размер от 500 хил. до 1 млн. лв. нарастват с близо 20% през първото тримесечие на годината и достигат 700 броя, сочат данните на БНБ. Чрез тези 700 големи кредита банките са отпуснали общо 481 млн. лв. В рамките на година броят на тези големи кредити за домакинствата е нараснал със 77,7%. Оказва се, че тези заеми имат най-голяма роля за ръста в общия обем на банковото кредитиране през първото тримесечие на годината. Още по-голямо раздвижване има при най-големите заеми за суми над 1 млн. лв. За година броят им скача с близо 200% и в края на март те са 230. Само през първите три месеца на тази година милионерските кредити са нараснали с 49 броя, или с над 27%. Чрез всичките милионерски заеми банките са отпуснали на заможни граждани над 371 млн. лв. Оказва се, че богатите българи, имат все по-голямо значение за кредитния пазар в страната, макар че броят на взетите от тях заеми е малък. Кредитите за граждани в размер над 500 хил. лв. са само 930, но чрез тях банките са отпуснали общо 852 млн. лв.

Прочети още от в. "Стандарт"