"Защо премиерът ударно спира поръчки", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Два дни след като изненадващо премиерът разпореди да бъде анулиран спорният и скъп търг за магистрала "Хемус", тъй като "витаят съмнения", че избраните фирми са свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев, Борисов спря още няколко големи обществени поръчки - за раздуто изграждане на горски пътища за 95 млн. лв., в която участва свързваната с Пеевски "Водстрой 98", свръхскъпия и бърз търг на МВР за новите документи за самоличност на стойност 500 млн. лв. и няколко поръчки, свързани със строителство във Варна и с курорта Златни пясъци.
Обявеният мотив на Борисов накратко е, че обществото трябва да е сигурно, че милионите се харчат правилно и прозрачно. Съмнения, че това е така, обаче витаят отдавна, а и това не обяснява защо поръчките са пуснати в този вид изобщо. Затова по-възможно обяснение е нетърпимост от страна на Брюксел. Въпросът е дали рязката промяна от тази седмица е просто PR ход или смяна в модела на преразпределение на държавния ресурс.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„1,2 млрд. лева годишна печалба от контрабанда на горива", четем на първа страница на в. „24 часа"
Oсновният канал бил с танкери от Турция,подозират, че може да е от “Ислямска държава”
Hа 1,2 млрд. лв. се изчислява годишната печалба от контрабандата на горива в България. Такава е сумата, която не влиза в бюджета под формата на акциз и ДДС, а остава в джобовете на организаторите на каналите.
Схемата с продажбата върви с танкери по море. Доставките тръгват най-често от Турция, минават през Гърция и стигат до България. (Виж схемата).
Има подозрения, че горивата са от “Ислямска държава”, която държи нефтени находища в Сирия и Ирак и няколко рафинерии. От там в момента можел да се вземе дизел за 80 ст. на литър. С транспортните разходи, например до България, цената му ставала близо 1,10 лв.
“Блокадите спряха китайското карго” четем във в. “Монитор”
Блокадите на границите между Гърция и България спряха китайското карго, научи „Монитор”. Тировете идващи от портовете от съседната страна висят по пътищата.
Отделно от вторник работниците на пристанището в Солун са започнали безсрочна стачка срещу приватизацията му. Така, дори в скоро време блокадата по шосетата да падне, има риск доставките от най-големия порт на Бяло море да останат под въпрос.
Междувременно транспортният министър Ивайло Московски обяви, че се очаква загубите за страната ни да бъдат най-малко за 10 млн. евро, колкото са инкасирани през 2012 г., когато също имаше фермерски протести на юг от Кулата. По думите му при продължаване на блокадата тази сума ще бъде нахвърлена значително.
Според Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил отражението върху бранша е катастрофално.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
“Хазната губи 800 млн. лв. от ведомствени бензиностанции" четем на първа страница на в. “Труд”
Между 700 и 800 млн. лв. годишно губи българският бюджет от ведомствени и мобилни бензиностанции, които продават горива на черно. Става въпрос за загуби както от приходи от ДДС, така и от акциз, съобщи пред „Труд“ Светослав Бенчев, главен юрист на Българската петролна и газова асоциация (БПГА).
Тотално, без никаква липса на контрол са оставени т.нар. мобилни бензиностанции. Те най-често представляват една цистерна, качена на камион, която обикаля в даден район на страната. „Тези цистерни ги няма никъде споменати в законодателството. Те създават доста проблеми, нелоялна конкуренция и, естествено, загуби за фиска. Затова Българската петролна и газова асоциация настоява тези подвижни обекти да бъдат изцяло забранени“, посочи Бенчев.
“Разсекретяват доклада за източването на КТБ”, е водещo заглавиe на в. “Стандарт”
Ако компанията "АликсПартнърс", която беше наета да проследи активите на фалиралата КТБ, не даде съгласие за разсекретяване на доклада за банката, правителството обмисля и други варианти информацията да стигне до хората. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от БТА. "Ако трябва, ще предложим законодателни решения, за да може да се стигне до тази информация, за да не остава и грам съмнение, че искаме да скрием нещо от този доклад и за да дадем възможност за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с фалита на КТБ", посочи финансовият министър. Той отбеляза, че натискът по темата е много отдавна.
"Има неправилно разбиране, че този договор е между държавата или гаранционния фонд и "АликсПартнърс", това е частен договор, сключен между синдиците на едно частно дружество в несъстоятелност и международна компания", каза Горанов. Той посочи, че продължава да смята, че има риск информацията в доклада да увреди впоследствие възможността на синдиците да си свършат своята работа. Министърът обаче добави, че не приема упрека, че правителството защитава някого или иска да прикрие нещо случило се в банката.
"Кабинетът ще се чисти от още скандални поръчки” е водещo заглавиe на в. “Сега”
Управляващите възнамеряват да превърнат в практика директната си намеса в спорни обществени поръчки, независимо кой е по закон възложител и на какъв етап са те. Ден след като премиерът Бойко Борисов разпореди прекратяване на конкурса за строеж на магистрала "Хемус", правителството обяви, че спира нови процедури на стойност стотици милиони левове. Сред тях попадат и обществени поръчки, обявени от кметове, въпреки че местната власт на теория следва да е независима. Управляващите оправдаха решенията си с обществения интерес, но според опозицията това е панически опит за изчистване на имиджа на кабинета, който ще доведе до множество тежки съдебни дела.
Вчера бе наредено да се прекратят две обществени поръчки на обща стойност 595 млн. лв. Едната е на МВР за новите документи за самоличност. Прогнозната й стойност стигна рекордните 484 млн. лв., като от обявлението се разбра, че в сумата са включени и разходи за строителство на нови сгради.
Прочети още от статията на в. “Сега”
„Чуждите инвестиции се увеличиха с 22% през 2015 г.", пише в. “Капитал Daily”
Чуждите инвестиции през 2015 г. са с 22.5% повече спрямо предходната година, показват предварителните данни на БНБ. Общата стойност на външните капитали се оценява на близо 1.6 млрд. евро, което е най-високото ниво от 2009 г. Три четвърти от тях са били в дялов капитал, т.е. инвеститорите създават или придобиват компании в България, както и сключват сделки с имоти. Ако разгледаме географската структура, най-голям инвеститор са холандски фирми, които според данните на централната банка са направили около половината вложения през миналата година.
По-детайлен преглед на данните показва, че огромна част от общата стойност на привлечените чуждестранни инвестиции (приблизително 60%) се дължат на рафинерията на "Лукойл". По същата линия може да се каже, че инвестициите в дялов капитал всъщност са дадени заеми, а зад холандските инвеститори стои руската енергийна компания "Лукойл" чрез регистрирано в Холандия дружество.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Хавана открива бизнеса", пише в. “Сега”
Всяка пейка, стена, кошче и саксия край трилентовия булевард, преминаващ покрай централния парк на Хавана "Фе дел Вайе", са заети от хора, наведени над лаптопи и скупчени около смартфони, други пък цъкат по таблети. Три поколения от едно семейство са се струпали около телефон, децата се бият за слушалките, докато бабата показва на камерата бебе - така че роднините в Маями, с които не са се виждали от години, да могат да видят новото попълнение във фамилията. Наблизо двама братя проверяват във "Фейсбук" последните запитвания за резервации от туристи. Двамата са поставили лаптопа си на импровизирано бюро, направено от щайги. Развълнувани тийнейджърки слушат музика и танцуват под едно дърво. Това е резултат от един нов за Куба феномен: места, на които има безжичен интернет. В страна, в която интернетът продължава да е забранен в домовете, а един час ползване на интернет в кафене може да струва седмична надница, изграждането на пет свободни Wi-Fi зони в Хавана е нещо повече от революционно.
“Бойкот на гръцкото море“, четем във в. “Монитор”
Дали пък не е време поне едно лято да пренебрегнем гръцкото море и да предпочетем родните плажове? Всъщност най-добре да го направим още този Великден и вместо да изхарчим по 300 евро у комшиите, да вземем да им ги спестим. А тези, които искат да се поразходят за Трети март, най-добре да се въздържат. Нищо, че със сигурност точно по тези наши празници гръцките фермери „случайно“ ще вдигнат блокадите.
Между другото, защо да не започнем и да бойкотираме плодовете и зеленчуците, доставени от Гърция. Така има шанс повече пари да останат в хазната, а не да изтекат в чужбина.
Дали ще го направим, за съжаление, изобщо не е сигурно. Такива неща правят само твърдите националисти, а ние май не сме много от тях.
По въпроса за национализма май е най-добре да вземем и да се поучим от гърците и да вземем повече да се гордеем с българското си име, независимо от ниския ни стандарт на живот. Без, разбира се, да си мислим и да парадираме пред целия свят, че едва ли не без нас нямаше да има човешка цивилизация.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
„Електронна винетка от 2018 г. спира лепенето на стикери", пише в. „24 часа"
Толсистемата за камиони ще бъде комбинация от рамки
и мобилни екипи с камери
С въвеждането на толсистемата, което се предвижда да стане от 2018 г., влизат в сила и електронните винетки.
От този момент вече няма да се лепят стикери по леките коли. Това заяви пред “24 часа” министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Идеята е камерите на пътната агенция да заснемат номера на леката кола и автоматично ще го проверяват в системата. Тя пък ще отчита дали за пътуването е платено - със седмична, месечна или годишна винетка.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”Лошите бързи заеми паднаха под 22%", пише в. “Стандарт”
Делът на необслужваните бързи кредити в края на 2015 г. намалява до 21,68%, показват данните на БНБ.
Статистиката обхваща дейността на фирмите, отпускащи т.нар. бързи кредити и на други специализирани финансови компании. Тук не влизат заемите, отпуснати от банки. В края на 2014 г. делът на необслужваните бързи заеми беше 26,87%. Тогава обемът им беше 550,2 млн. лв., докато в края на 2015 г. те намаляват до 468,8 млн. лв. Така обемите се свиват за шесто поредно тримесечие, считано на годишна база. Това се случва на фона на ръст на отпуснатите заеми с 5,5% за година до 2,161 млрд. лв.
Към 31 декември 2015 г. фирмите за бързи кредити са раздали с 3% повече кредити за домакинствата спрямо третото тримесечие и с 10,7% повече спрямо края на предходната година. Заемите за домакинствата за година се увеличават със 162,1 млн. лв. до 1,676 млрд. лв.
USD
CHF
EUR
GBP
