Трудно е да си представим какво е да си роден и да живееш в Северна Корея, като се има предвид, че малко чужденци успели да отидат дотам и още по-малко местни са успели да емигрират.
Въпреки това азиатската държава не успява да се "изключи" от световната интернет мрежа. И макар онлайн технологиите да са доста назад в Северна Корея, те все пак вървят напред с малки крачки. Ето и осемте разлики в начина на тяхната употреба в държавата и в останалия свят, публикувани от Business Insider:
1. Почти никой в Северна Корея няма достъп до интернет
Достъпът до цялата информация в интернет в страната е много труден, като ползването на мрежата такава, каквато я познаваме ние, е разрешено само за чужденците и за политическия елит. Повечето хора ползват интернет, наречен Kwangmyong, където информацията от чуждестранни сайтове е напълно цензурирана. Първият сайт за интернет търговия в Северна Корея - Okryu, беше отворен през 2015 година.
2. Пхенян блокира Facebook, но има своя социална мрежа
Местният клонинг на социалната мрежа се появи в интернет пространството през миналата година. Неговите функции бяха същите, като на основните опции на Facebook. Веднага след излизането на информацията за него обаче достъпът до него отвън беше блокиран и не е ясно дали е продължил да съществува.
3. Един на десет човека в Северна Корея има смартфон
Данните на основния телеком в Северна Корея - Koryolink, показват, че потребителите, притежаващи смартфони, са около 3 милиона души или около един на 10 души в страната. Притежателите на персонални компютри пък са няколко хиляди.
4. Гражданите не могат да провеждат международни разговори
Компанията Koryolink не разрешава провеждането на международни разговори. Корейците, живеещи близо до границата с Китай, използват внесени телефони и SIM карти за тази цел. Това е доста опасно обаче, защото могат да бъдат арестувани за притежаването на такива устройства.
5. Компютрите са толкова рядко срещани, че някои млади носят USB стикове като моден аксесоар
Или поне така твърди Андрей Ланков в своята книга "The Real North Korea".
6. Северна Корея си има своя операционна система
Тя е разработена на базата на Linux и носи името Red Star. Тя включва програма за обработване на текстове, календар и софтуер за слушане на музика.

Операционната система, на която работи Ким Чен Ун и цяла Северна Корея
Вижте как изглежда Red Star 3
7. Евтините китайски таблети са само за елита
Представители на елита в страната ползват китайските таблети Woolim, които обаче нямат Wi-Fi или Bluetooth и работят с променена версия на Android.
8. Корейските семейства имат телевизори, но програмите са ограничени
Телевизорите в Северна Корея са разпространени. На тях обаче са предварително настроени само местни канали, като работа на полицията е да проверява дали някой не се е опитал да получи достъп до чуждестранно съдържание.
val-mar
на 25.03.2017 в 02:06:51 #2Я, 1 и 2, бързо бегайте да живеете в Северна Корея.
_Ico
на 01.02.2017 в 15:20:11 #1wassilе ... има още нещо - това че можем да си купуваме разни неща, не означава че сме много щастливи. И обратно - това че сев.корейците нямат това и онова ... също не значи че са нещастни. Нашето общество и западните общества са консуматорски общества, но това не значи че хората тук са много щастливи. Едни туземци на някой остров в Тихия океан може би са много по-щастливи. Или ако вземем много хора в Индия, които нямат нищо (и интернет също), но ... си живеят по техен си начин. Друго нещо също искам да отбележа - нашите консуматорски общества освен че влошават качеството на живот на хората си, и ВРЕДЯТ на планетата Земя и на другите обитатели на Земята. и т.н и т.н ... така че тази статия за Сев.Корея е ... поредната малоумна статия на някой малоумен журналист, с която цели да си изкара някой лев отгоре, за да си купи поредната излишна щуротия.