Оборотите на банките, преминали през поддържаната от БНБ система за брутен сетълмент в реално време - RINGS, растат. За една година са се увеличили с над 17.7% като по данни на БНБ в края на 2018-а общият им обем е бил 929.38 млрд. лева, а година по-късно е достигнал 1 093,96 млрд. лева. През 2019 средно дневния обем на плащанията минали през RINGS е 4.39 млрд. лева.

На фона на тази обща информация обаче е добре да видим какво се случва с таксите и комисионните, които банките събират от клиентите си за наредените от тях плащания. Това е важно, защото от 18 декември у нас започнаха да действат изискванията на европейския регламент, според който таксите и комисионните за плащания, наредени от България към държави от ЕС, не бива да са по-високи от тези за преводи вътре в страната, без значение дали става дума за левове или за евро. Тези, които следят темата, сигурно си спомнят заявленията на българския евродепутат от ГЕРБ Ева Майдел, която се представяше за един от инициаторите на тази промяна в европейския регламент. Според нея, това изискване ще е от полза за българските граждани и ще доведе до равнопоставеност на плащанията към държави от ЕС с тези извършвани в страната.

Дали обаче реалностите съвпадат с тези заявления на Майдел? Макар и само месец от влизането на регламента в сила вече има данни, много от които макар и да са косвени, все пак позволяват да бъде направен първоначален анализ. Да, повечето банки намалиха чувствително таксите си за преводи от България към държави от Европейското икономическо пространство, но в същото време увеличиха много сериозно таксите за плащания вътре в страната, дори въведоха такси за плащания в левове между сметки в една и съща банка.

Конкретните стойности за отделните банки, които са много различни, всеки може да открие на сайта на БНБ в раздел "Платежна инфраструктура", подраздел "Съпоставяне на такси на доставчици на платежни услуги". От казаното до тук става ясно, че рекламираното от Ева Майдел, ново изискване на европейския регламент е донесло ползи на едни граждани, но е ощетило други - тези, които извършват плащания вътре в страната. Като това важи не само за гражданите, но и за фирмите.

Когато едно ново законово правило - каквото е изискването на регламента за изравняване на таксите за банкови преводи, има двупосочно действие - носи полза на едни, но ощетява други, е добре да видим колко са едните и другите. Ако ощетените са по-малко от тези, които са получили ползи, значи правилото е добро. В противен случай поредната европейска нормативна изцепка, ощетяваща България. Тук все още трябва да се работи с косвени публични данни, защото БНБ все още не пуснала на сайта си информация за Статистиката за плащанията в България за 2019-а.

Но косвено за тях можем да съдим от данните за 2018-а тъй като съотношенията едва ли са се променили драстично. Според тези данни преводите на клиенти към и в България са 689.3 млрд лева. Една много голяма част от тях са вътрешни плащания в левове, за които таксите са повишени. В същото време преводите на клиенти от България към други държави през 2018-а са за 94.2 млрд лева. Това са облагодетелстваните от регламента плащания, при това не за цялата сума, тъй като в нея влизат и плащания към държави извън Европейското икономическо пространство.

На базата на тези данни може да се направи заключението, че обема на ощетените плащания към и в България е 6 -7 пъти по-голям от този на плащанията, чиито такси са намалени. С други думи ефекта на рекламирания от Ева Майдел европейски регламент е силно отрицателен за по-голямата част от българското население и български фирми. Освен това едва ли има спор, че по-голямата част от преводите от България към чужбина се извършват от по-заможните граждани и фирмите. С други думи това изискване на регламента за изравняване на таксите не само ощетява по голямата част от българското общество, но и създава предимства за по-заможните групи в него. Дали това е редно, всеки сам може да реши.

Влизането в сила на изискването за изравняване на таксите е съпътствано с някои неуредици, причинени от неадекватната законодателна дейност в България. От сравнителните данни за банките. публикувани от БНБ, се вижда, че има доставчици на платежни услуги, които не са изпълнили изискването за изравняване на таксите. С други думи те са в нарушение на законово правило, защото регламента има директно действие за всички страни от ЕС. Тези нарушения обаче не могат да бъдат санкционирани от БНБ, тъй като Народното събрание забави приемането на поправките в закона за платежните услуги и платежните системи, където санкциите бяха разписани. И докато тези промени не бъдат приети, съществува риск правилото за равните такси да се нарушава безнаказано.