Много хора със средни до не много високи доходи у нас вероятно се колебаят как да вложат (част от) спестяванията си, за да могат те освен да се запазят, да имат и някакво нарастване. В случай че не сте финансист, въпросът изисква проучване.

Както е добре известно, през последните над две години лихвите по депозити в банките са символични или нулеви, а при отчитане на инфлацията, влоговете са "на минус". Въпреки това огромната част от спестяванията на българите стоят в банките. Основната причина за това е сигурността - спестяванията на всеки вложител на стойност до 100 хил. евро във всяка банка са гарантирани от държавата. Освен това повечето българи по традиция "залагат на сигурно".

Разбира се, логично е по-голямата част от спестяванията ни да стоят в банки. Но пък е разумно, когато имаме "свободни" пари (т.е. извън тези, спестявани за крупни покупки, за "резерва" и т.н.) да ги инвестираме така, че да ни носят допълнителни доходи. Още повече, че според прогнози на финансови експерти, ниските лихви по влогове в банки у нас и в Европа ще се задържат поне още три години.

Бихте могли да "погледнете" към търговия на капиталовите пазари чрез Българска фондова борса (БФБ) или специализирани платформи за търговия на международни пазари. В тази връзка ще споменем съвет, който се отправя от успели инвеститори на капиталовите пазари към начинаещи такива: "инвестирай толкова собствени средства (не заемни), колкото можеш да си позволиш да загубиш" и "инвестирай толкова пари, колкото ако загубиш, можеш да спиш спокойно". Накратко, ако нямате финансови знания, това е рисковано начинание.

При това положение закупуването на дялове от договорни (взаимни) фондове, управлявани от професионалисти, може да е (много) удачно и изгодно инвестиционно решение. Тук веднага трябва да отбележим, че инвестициите в т.нар. колективни инвестиционни схеми (КИС) не са гарантирани, т.е. има вероятност не само да не спечелим, но и да загубим средства.

Доброволните фондове - модерното спестяване

Влагането на средства в договорен фонд се оказва един много удобен вариант за инвестиции, тъй като е подходящ независимо от размера на свободните средства, с които разполагате. Изчисленията сочат, че при настоящото ниво на лихвите по влогове, в дългосрочен план в общия случай вложенията в договорни фондове са по-печеливши от тези в банкови депозити. Не случайно гражданите от Западна Европа влагат около една трета от средствата си в договорни и пенсионни фондове, а в САЩ този процент е по-висок.

Сега повечето големи търговски банки в България имат в структурата си и взаимни фондове, което е добра възможност за "диверсификация" на спестяванията. При това има избор - както при банките, така и при самостоятелните Управляващи дружества (УД) - на фондове с различен рисков профил.

Колективните форми за инвестиции се разделят основно по критерий "риск" на нискорискови, балансирани и високорискови, в зависимост от структурата на активите в портфейлите си. Ниско рисковите фондове инвестират преобладаващо във финансови инструменти с фиксирана доходност като депозити, облигации, държавен дълг и др., докато в портфейлите на балансираните фондове се включват и акции. Най-разпространени са фондовете, които са с високо ниво на риск, или така наречените фондове в акции. От самия им профил се подразбира, че при тях основната част от инвестициите им е в акции, които от своя страна се характеризират със значително колебание в стойността си.

По принцип целта на по-рисковите КИС е да носят по-висока доходност за по-кратък период от време, но пък и вероятността от загуба на средства е по-голяма. По-ниско рисковите договорни фондове по принцип носят малко по-ниска доходност и е желателно средства да се теглят след поне три години, за сметка на което вероятността от загуба на пари е по-малка.

Когато имате свободни средства извън депозитите в банки, е удачно да ги разпределите в няколко договорни фонда с различен рисков профил. Така ще минимизирате вероятността от загуба на пари и ще увеличите възможността си за печалба.

В случай, че имате солидни доходи, бихте могли да инвестирате и в (луксозни) недвижими имоти и произведения на изкуството, които се предполага, че в дългосрочен план увеличават стойността си. При тези варианти обаче трябва да се има предвид, че посочените "активи" не са ликвидни, т.е. не могат бързо да бъдат продадени, ако са ви необходими "свежи" пари в кратки срокове.