Харвардският университет в САЩ неотдавна публикува книга, озаглавена "Следващата световна фабрика: Как китайските инвестиции променят Африка" ("The Next Factory of the World: How Chinese Investment is Reshaping Africa", автор Irene Yuan Sun).

Това означава, че китайците, които превърнаха страната си през последните няколко десетилетия в производствената работилница на планетата, сега успешно прехвърлят този опит върху целия африкански континент. Променят лицето на утрешния свят. И то дори в най-неочакваната част от него.

Заслужава си да помислим как ще изглежда светът в половин век, като вземем предвид китайското развитие на Африка, коментират от РИА Новости.

Първо, обаче, фактите. От 2009 г. насам Китай е основен партньор на африканските страни в областта на търговията. Стокооборотът е нараснал през 2014 г. до 220 милиарда щатски долара, макар и спаднал в следващите години на криза до 180 милиарда, Китай все още е на първо място в Африка по този показател. 

Пекин е начело по отношение на инвестиции и заеми, като през 2017 г. даде на африканските страни кредити за над $100 милиарда, надминавайки на нивото от 2010 г. 50 пъти.

Само най-яркото въображение може да си представи, че такива суми могат да бъдат изразходвани без надежда за връщане. Всъщност китайците няма да дадат на никого юан без разумна и реалистична надежда за печалба. И всички африкански предприятия на Пекин като цяло произвеждат много стоки, които носят печалба.

Какво се произвежда в различни африкански държави само в рамките на проекти за развитие на Фонд Китай - Африка. Според данни за 2017 година става дума за 11000 камиона, 300 000 климатици, 540 000 хладилници, 390 000 телевизори и 1,6 милиона тона цимент. Продукцията е предназначена за местния пазар, за китайския пазар и за трети страни. 

100 индустриални парка се изграждат или вече работят на "Черния" континент, от които над 40% са пуснати в експлоатация. До края на 2016 г. са били построени 5 756 километра железопътни линии, 4 335 километра пътища, 9 пристанища, 14 летища, 34 електроцентрали, както и десет големи и около хиляда малки водноелектрически централи. Това са доходоносни проекти.

Смята се, че Китай вече е надминал САЩ по показателя "помощи" за Африка (75 милиарда долара от началото на новото хилядолетие). Но наистина само благотворителност ли е това.

Създават се цели клонове на медицината или на фармацевтиката, през следващите години на място ще се обучат 200 000 техници и още 40 000 технически специалисти в Китай.

Това е необходимо, за да може нова, индустриална Африка да се интегрира с глобалната китайска икономика. Включително и прехвърлянето на значителна част от производството на китайската продукция там, изцяло или под формата на част от технологичния процес.

Всъщност изданието на Харвард е за това - за същността на процеса, за посоката на движението. Фактът, че утре Африка може да стане това, което Китай се превърна неотдавна, мястото, където всичко се произвежда, за целия свят. 

Как те постигнаха това: процесът започна през 60-те години на миналия век. Китай беше разтърсен от ужасите на "Културната революция", но в Африка първите експерименти бяха в ход. И сега посетите семена дават мощни издънки.

По-нататък започва и усвояването в Африка на "държавния капитализъм". Но по време на този процес при Китай, според авторите, се промени цялата система и азиатския гигант стана абсолютно капиталистическо общество с направляваща роля на държавния бизнес. Тайната на успеха в Африка е съчетаването на личния интерес и държавна подкрепа.

И накрая, това също е добре премерена идеология. В китайските медии за Африка се пише като никъде другаде по света и задължително се споменават принципите на китайската ненамеса във вътрешните работи на държавите и обществата.

А става дума за държави, където племена се унищожават, където командват полковници или лейтенанти, окачени с невъобразими ордени и медали. Но Китай не учи другите как да живеят и работи с всякаква власт. Корупцията? Китайците знаят какво се прави в тези страни, но така е по-целия сват.

След провала на колониалната система в много от бившите страни остана езика на Португалия, Франция, Англия. И споменът за неуспешния опит на западните държави да превърната "диваците" в цивилизовани хора, живеещи по законите на демокрацията и пазарната икономика. Сега и този спомен се изличава от мощното настъпление на китайците.