Проектопостановленията на Министерския съвет (МС) за промени в Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) и на Правилника за медицинските картотеки няма да решат натрупаните с годините проблеми.
Това е мнението на работодателите, изразено чрез открито писмо от Българската стопанска камара до вицепремиера Валери Симеонов, социалния министър Бисер Петков и здравния министър Кирил Ананиев.
Според председателя на БСК Радосвет Радев в предложените промени липсва "същественост" в съдържанието на измененията.
Според БСК причината да няма реална промяна в проектонаредбите, са отклонения от основни принципи, залегнали в законодателството и добрите практики на европейските страни.
От организацията предлагат няколко стъпки:
По оценката за вида и степента на увреждане
- - Ясно да се разграничи експертната оценка за вид и степен на увреждане от оценката за работоспособност (функционалност) на освидетелстваното лице. Груба грешка е оценката за вид и степен на увреждане да се отъждествява с оценката на трайно намалената работоспособност.
- - Да се персонализира отговорността на лекарите в цялостния процес на експертизата. Да се предвиди механизъм за контрол на всеки етап от процеса. Препоръчваме оценката за вид и степен на увреждане да се прави от специалист за всеки вид увреждане и да се удостоверява от него.
- - Да се въведе принципът за оценка на вид и степен на функционалните увреждания само на такива, които са извън типичните за възрастта промени.
- - Оценката на функционалността да се прави въз основа на медицинска документация по съответния проблем, проследена в динамика - напр., 3 години назад (която да се изисква от лицето или от посочения от него лекуващ лекар), а не по последна епикриза и/или консултации от различни специалисти - 1 месец преди явяване за експертиза. При разминаване в данните от медицинската документация по съответния проблем да се изискват изследвания и прегледи от доверени лекари на всеки етап от експертизата - както при определяне на вида и степента на увреждането, така и при оценка на работоспособността.
- - Да се въведе класификацията на СЗО - International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF), като международно утвърден модел за оценка на функционалните увреждания.
- - Лекарят, извършил оценката на вида и степента на увреждане, да определя и нуждата от помощни средства, подкрепи и съответните знаци според увреждането (знак за незрящ, за невъзможност за самостоятелно придвижване, за глух и т.н.), които да са в основата за последващата оценка за социална подкрепа и функционална пригодност за заетост.
От БСК предлагат по експертизата на работоспособността (функционалността)
Да се преустанови отъждествяването между процент за вид и степен на увреждане с процент трайно намалена работоспособност. Оценката на степента на увреждане - например, парализа на долни крайници в следствие операция по повод тумор на гръбначен стълб, е 100%. Тази оценка и степен не следва да се отъждествява със 100% трайно намалена работоспособност.
Лицето може да работи, например, в администрация като експерт, и да бъде 100% работоспособен за конкретното работно място. Работоспособността е зависима освен от общото функционално състояние, така и придобитото образование, знания, умения и квалификация. В тази връзка, следва да се променят прилаганите до този момент подход и терминология, като "работоспособност" се замени с "функционалност".
Да се въведе принципът за позитивна и негативна оценка на възможностите на хората с увреждания да изпълняват трудовите си задачи с обхват: оценка на пригодност за конкретното работно място/длъжност; за основната професия или за общия трудов пазар.
Според работодателите експертизата трябва да съдържа точно и ясно формулирани препоръки за медицинска и трудова рехабилитация.
Две са по промените на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Работодателите не са съгласни с предложената промяна Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) да се произнася само по документи към датата на представянето им в Трудовата експертна лекарска комисия (ТЕЛК) от освидетелстваното лице.
Не споделяме и намаляването на изискванията за обучение на членовете на ТЕЛК.
Макар, че с допълненията към Наредбата за медицинска експертиза (НМЕ) се прецизират оценките при някои от уврежданията, Наредбата и Правилникът запазват всички основни недъзи, довели до общото неодобрение на обществото от работата на органите на експертизата на работоспособността. С промените се създават условия за задълбочаване на това неодобрение.
Мнението на БСК е, че заложените цели за промени в тези наредби няма да бъдат постигнати, ако не се съобразят с препоръките на работодателите.