Днес парламентът ще обсъди на извънредно заседание поискания от ГЕРБ-СДС вот на недоверие към правителството на Кирил Петков с мотив - провал във финансово икономическата политика. По правилник гласуването му трябва да бъде не по-рано от 24 ч. след приключване на разискванията. Това означава, че съдбата на кабинета ще стане ясна най-рано в сряда 22 юни 2022-а.

Ако вотът на недоверие "мине" ни очакват нови предсрочни избори. В парламентарната република най-важни са изборите за Народно събрание, а това ще бъдат четвъртите парламентарни избори за по-малко от две години.

Не е маловажен и фактът, че на фона на икономическа криза, политическите сътресения излизат доста "солено" и на държавата.

Хазната трябва да покрие разходите по подготовка и отпечатване на избирателни списъци; закупуване и изработване на необходимите изборни книжа и материали; отпечатване на бюлетините; логистично осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждане на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване. 

Заради извънредната епидемична ситуация, в която се намираше държавата през последните две години беше обезпечено и гласуването с подвижна избирателна кутия за избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, както и за лицата с COVID-19, настанени в лечебни заведения. А също и предпазни маски, ръкавици и дезинфектанти.

Колко ни струваха изборите за парламент за последните две години?

За организацията и провеждането на парламентарните избори на 4 април правителството на Бойко Борисов отпусна отпусна 65.25 милиона лева. Тогава премиерът подчерта, че заедно със средствата за закупуване на машини за гласуване, общо до онзи момент правителството е отпуснало близо 110 милиона лева за разходи по подготовката на изборите за народни представители през 2021 г.

Сумата се оказа с 1.2 милиона лева по-голяма спрямо първоначално разработения от Министерството на финансите вариант. Това се случи, тъй като трябваше да бъдат  удовлетворени исканията на Централната избирателна комисия относно възнагражденията на членовете на районните избирателни комисии и на секционните избирателни комисии.

Само няколко месеца по-късно обаче се стигна до нови избори за народни представители - на 11 юли 2021 г. Според одобрената план-сметката за разходите по провеждането им вторите за годината избори са стрували на държавата 57,1 милиона лева. 

Заради продължаващата епидемия обаче одобрени бяха и допълнителни средства в размер на 11,1 милиона лева. Така в крайна сметка юлските избори възлязоха на 68,2 милиона лева.

На 14 ноември 2021 г. обаче се стигна до трети за годината избори - този път "2 в 1" - за президент и за народни представители. За тях служебното правителство отдели 123.8 милиона лева. План-сметката включваше провеждането както на предсрочните парламентарни избори и първи тур на президентските избори, така и предвиждането за балотаж на президентските избори една седмица по-късно. 

Колко ще ни струват бъдещите избори, ако вотът на недоверие "мине" в сряда засега можем само да гадаем, тъй като тяхната цена зависи от редица разходи, които могат да възникнат. Но, ако погледнем разходите за последните три допитвания до народа можем да очакваме сумата да не се различава особено.