Договорът за добросъседство с Македония може да изчисти стари спорове. Това заяви пред БНР бившият посланик на България в Скопие проф. Ангел Димитров.
Според Димитров договорът за добросъседство може да създаде възможности за сериозна и упорита работа между двете страни. По думите му това ще "отвори вратата" за решаването на спорове, които десетилетия са пречили на двустранното сближаване между България и Македония.
"За мен текстът на договора е добър", обясни Димитров и допълни, че Договорът се опира и на "нови моменти", олицетворяващи съвременната позиция на страната ни.
Димитров коментира и разногласията относно формулировката около македонския език. По думите му формулировката, записана за езика на Македония, не означава, че България признава езика. Според него това е чувствителна тема - в политиката не се признават езици, това било работа на лингвистите.
Бившият посланик в Скопие уточни и че декларацията, записана в договора за добросъседство, не е била прилагана пълноценно в двустранните отношения между държавите през изминалите години. Това се дължало на политическите рокади в управлението на западната ни съседка.
TheBorg
на 30.07.2017 в 16:01:20 #2Пантьо Българската икономка бележи рекордни печалби последните години. Погледни фактите. Това, че една вредна прослойлка служеща на Русия прави България за нежелана от поколения млади българи също е факт.
Пантю
на 30.07.2017 в 15:38:06 #1Какви спорове? В Скопие си знаят тяхната версия за великата история на пресната си още държава и си мислят,че с нейното повтаряне и обругаване на България, стават голям авторитет, поне в собствените си очи! Отчасти имат право да се дистанцират от България, защото България под управлението на ГЕРБ се превърна в една мизерстваща и нежелана от никой страна! Дори бягащите от война и смърт бежанци, не желаят да живеят в нея, камо ли хората от БЮРМ, които при много по-нисък БВП на глава от населението имат доста по-висок жизнен стандарт на хората! Нашите медии и политици не анализират мизерията ни, причините и, и последствията в международен аспект.