Италия очаква новото си правителство, което ще бъде съставено от крайнодясната партия "Лига" и популистката "5 звезди". Между двете партии не са налице много допирни точки, но сред тях се нареждат евроскептицизма и желанието за радикални икономически промени.

Подобна коалиция стряска сънищата на бюрократите в Брюксел и политиците в Берлин, но след десетилетие на икономическо лутане, италианците явно не виждат други алтернативи да продължат напред. Вероятно ще четем заглавия за лошите популисти и обърканите избиратели, но когато през последните 10 години, икономическото развитие в страната е по-скоро замръзнало, избирателите са готови да изберат този, който предлага промяна.

Безработица

Безработицата в Италия в началото на глобалната финансова криза бе под 7%, но от 2012 година тя скочи до над 10%, а сигналите за нейния спад през последните четири години са твърде слаби. И макар да се наблюдава спад от пика над 13%, през 2018 тя продължава да бъде над 10%. За сметка на това, безработицата в Германия е под 4% и далеч от пика около 8% през 2009 година, като продължава да спада. Движението "5 звезди" спечели изборите най-вече в Южна Италия, там където в определени райони безработицата надхвърля 25%.

Още по-голям е проблема с младежката безработица. От около 28% през 2010 година, тя достига до близо 43% през 2014, а през 2016 спада до 37.8%, което продължава да бъде изключително висока стойност.

Икономиката и ЕС

Ако не броим напускащата ЕС Великобритания, Европейската комисия прогнозира, че Италия ще е държавата с най-слаб икономически ръст през 2018 година. Според комисията, той ще бъде около 1.5%. За сравнение, прогнозираният ръст в Ирландия се очаква да достигне 6%, в повечето държави от Източна Европа да надхвърли 3%, а в повечето богати Западноевропейски страни да се движи между 2% и 3%. На този фон, прогнозата за икономиката на Италия не е розова, особено на фона на дълг в размер на 130% от БВП. В Европейският съюз единствено Гърция има по-лош показател.

За италианците голяма част от тези проблеми са свързани с влизането на страната в Еврозоната, когато започва периода на увеличаване на задлъжнялостта на държавата. За голяма част от италианците, Европейският съюз не е помогнал достатъчно на страната да се справи с икономическите си проблеми. И макар отношението към еврото в Италия все още да е положително и одобрявано от около 58% от жителите, това е най-ниското одобрение в Еврозоната.

Италианците са и в дъното по одобрение на "как демокрацията работи в Европейския съюз", като едва 41% от жителите одобряват. По-ниско одобрение дават само британците (40%) и гърците (27%). Ако класацията се погледне наобратно, то неодобрението също е голямо и достига 47%, колкото е и в Австрия. Лидер е Гърция с неодобрение на "как демокрацията работи в Европейския съюз" за цели 68% от населението. В Австрия също на власт дойде коалиция от популисти и крайнодесни, а в Гърция управлява крайната левица СИРИЗА. Великобритания пък избра да напусне Европейския съюз. Като референция, в България одобрението е 54%, а неодобрението 24%.

Ако 42% от европейците вярват на Европейския съюз, а 48% не му вярват, то в Италия доверието е още по-ниско, съответно 34% доверие и 52% недоверие.

Когато погледнем самооценката на ролята в ЕС, нещата също не са добре от гледна точка на италианците. Едва 29% от тях смятат, че "техният глас има значение в ЕС". Дори в България този процент е 46%.

"Роби на Европа? Не, благодаря!".

Матео Салвини, лидер на "Лига"

Реално погледнато, едва 37% от италианците имат положителни чувства към ЕС. Това обяснява и посланието на лидерът на "Лига", което издигна по време на изборите: "Роби на Европа? Не, благодаря!"

Всички тези усещания на италианците не са някакво психологическо внушение. В страната БВП на глава от населението в момента е по-ниско, отколкото преди влизането на страната в Еврозоната. Тоест италианците днес са по-бедни, отколкото преди около 19 години. За разлика от германците.

Планът на коалицията

Планът на "Лига" и "5 звезди" е радикален и напълно неясно как ще бъде осъществен. Вероятно това го прави и привлекателен за избирателите. Предвижда се увеличение на доходите на най-бедните, включително чрез "базов доход". Милиарди евро са планираните данъчни съкращения, включително въвеждане на плосък данък, а едновременно с това се очаква планът за увеличение на пенсионната възраст да бъде спрян.

Никой не знае кой ще плати за този план. И то в една от най-задлъжнялите държави в Европа. Според калкулации на икономисти, тези мерки ще струват по 100 милиарда евро годишно. Подобни разходи вероятно ще доведат до бюджетен дефицит, който ще надхвърли условията на ЕС и ще доведе до разногласия между Рим и Брюксел. А това ще е интерес процес, при положение, че новите управляващи в Италия са евроскептици.

Няма да е изненада да видим референдум за напускане на ЕС или поне на Еврозоната.

Германия не одобрява

В изказване на германския канцлер Ангела Меркел от събота, тя е обявила, че Германия няма да плаща за икономическите планове на новата коалиция в Италия.

Александър Добриндт, цитиран от Ройтерс добавя: "Новата дългова коалиция в Италия е предупредителен изстрел за Европа. Принципите на ЕС за стабилност е нещо, за което не можем да водим преговори".

От гледна точка на Германия, това е логично, защото една четвърт от просрочените заеми в Еврозоната са от Италия или близо 200 милиарда евро, което е двойно повече на проблемната Гърция.

Ако Италия потъне, тя вероятно ще повлече и други със себе си. Но кого, как и с колко, можем само да гадаем.

Нелегални мигранти

Извън икономическата риторика, другият сериозен проблем за Италия са нелегалните мигранти. В момента около 75% от новопристигащите в ЕС мигранти, всъщност пристигат в Италия. И въпреки декларациите за солидарност и помощ, страните от ЕС не правят особено много да помогнат на страната в решаването на този проблем. Като добавим и мигрантите от Източна Европа, за мнозина италианци, чужденците в страната са съществен проблем.

Ако до скоро ставаше дума основно за по-консервативните жители на по-малки населени места, където чужденците вземат работните им места в заводите, това се променя. Добавете проблемите свързани с културните различия, появяващите се ромски гета и ислямския тероризъм. Всички тези фактори водят до съществени промени в нагласите на масовия италианец. И "Лига" и "5 звезди" се възползваха максимално от промяната в тези нагласи.

В същото време, ЕС по никакъв начин не успя да намери решения на тези проблеми, да тушира напрежението или да направи каквото и да е, за да усетят италианците, че не са сами в решаването им.

Изследване на нагласите в ЕС и Италия потвърждава за тези проблеми. На въпрос кои са най-големите проблемите, които държавата ви среща, двата най-често срещани отговора в Италия са безработицата (42% спрямо 25% за ЕС) и миграцията (33% спрямо 22% за ЕС). Третият най-сериозен проблем за италианците са данъците. Ако през 2014 година, за едва 5% от италианците миграцията е била проблем, през 2016 този процент надхвърля 35%. Според 66% от италианците "има твърде много чужденци в страната", като това е най-високия процент в ЕС.

Партиите в новата коалиция акцентираха точно на тези три проблема по време на кампанията. Сред обещанията им влизаха и: бързо връщане на мигрантите, затваряне на ромските гета, регистрация на имамите, затегнат контрол върху джамиите и финансирането им, затваряне на "радикалните ислямски асоциации".

В Италия на преден план излизат проблемите, които са противовес на "либералното крило" на Европа. Проблеми, които звучат в пълен унисон с Виктор Орбан, а не с Брюксел. Лидерът на "Лига" дори похвали Орбан за желанието му да брани християнска Европа. Салвини поиска да се следва модела на Словакия, в който държавата приема само мигранти християни.

Дилемата на Брюксел

Брюксел може да втърди тона спрямо Италия, заради странната коалиция, която ще сформира правителство. Но ще доведе ли това до нещо повече от още по-лош имидж на ЕС сред редовите италианци? Защото противопоставянето на Брюксел на популистки правителства не може да продължава вечно, тези политици представляват мнението на жителите на ЕС, както в Унгария, така и в Австрия, така и в Италия. От една страна ще е налице желание за противопоставяне, от друга, подобна практика вероятно може да отдалечи Италия далеч от съюза и Еврозоната. А последното може да има катастрофални икономически последици не само за Италия, а и за целия Европейски съюз.

На фона на движението за независимост в Каталуния, резултатите от Австрия, Унгария и Италия, противопоставянето на правителството в Полша, няма да е изненада на изборите за Европейски парламент догодина да видим изключително различно представяне на традиционните партии и тези като "Лига" и "5 звезди", които можем да определим като несистемни. И не говорим за резултати само в Италия, а в съществена част от държавите в ЕС.

"5 звезди" има смазващо предимство сред 18-30 годишните, но "Лига" има добри резултати във всички възрастови групи.

Катастрофа или ренесанс?

Истината е, че от 2012 година насам, икономиката на Италия не върви достатъчно добре. И макар да има бегли изгледи на подобрение, това не се случва с достатъчно добри темпове. На фона на останалите проблеми, които страната има, изгледите за бъдещето, ако няма радикални промени, просто не са добри.

Дали обаче радикалните промени на "Лига" и "5 звезди" ще донесат ренесанс за италианската икономика или просто ще я катастрофират, предстои да видим.

Истината е, че нито Брюксел, нито Берлин биха просто вдигнали ръце и оставили Италия да потъне. Не го направиха с Гърция, а Италия е значително по-структуроопределяща икономика. Като добавим и желанието на Макрон да бъде лидер в политиката на съюза, можем да очакваме, че той също няма да стои бездушен.

И ако все пак се стигне до катастрофа, вероятно тя ще е просто кратко прелюдие към ренесанса на италианската икономика.