Министърът на финансите Кирил Ананиев се срещна днес в министерството с представители на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България. На нея Ананиев пое ангажимент да обсъди с председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по регионална политика - Менда Стоянова и Искрен Веселинов - създаването на работна група, която да обсъди и да направи предложения за промени в Закона за местното самоуправление, които да гарантират, че големите общини ще превеждат дължимите бюджетни средства по сметките на малките населени места.

Председателят на сдружението на кметовете на малки населени места Румен Стоянов защити отново пред финансовия министър и неговия екип исканията за законодателно гарантиране на бюджетни средства за малките населени места и за предвиждане на административна отговорност за кмета на голямата община, ако не предоставя паричен ресурс на малките кметства.

"Ще инициирам в началото на следващата седмица среща с председателите на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление за възстановяване на работата по Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация", заяви министър Ананиев. Той прикани представителите на сдружението да направят свои предложения за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, които да бъдат представени за обсъждане в работната група.

На срещата министър Ананиев припомни, че според философията на децентрализацията на местното самоуправление, ролята на централната власт е да подпомага нормалната дейност на общините чрез субсидиране от бюджета на специфични, делегирани от държавата дейности. Самите общини обаче съгласно Конституцията сами определят бюджета си и се разпореждат със средствата в него, разбира се като спазват разпоредбите на съответните нормативни актове.

За да се гарантира, че голямата община няма да ощетява подведомствените й по-малки населени места през феврурари 2019-а правителството одобри законопроек за изменение на Закона за местното самоуправление, които предвижда няколко важни корекции.

  • Въвеждане на задължение на общинския съвет при приемането на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината;
  • Изрично регламентиране на задължение за кмета на общината в хода на изпълнение на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата;
  • Създаване на възможност кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог при провеждането на обществени поръчки, в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата.

Според Мининистерствот на финансите към момента, на база постъпилите становища по законопроекта, може да се направи изводът, че няма единно мнение по така разработения законопроект между Националното сдружение на общините в Република България и Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България. Явно между двете организации има труднопреодолими разногласия относно разпределянето на правата и отговорностите по управлението на бюджетните средства, които така или иначе не достигат.

Що се отнася до финансовото състояние на общините наскоро Министерството на финансите изнесе информация, че данните от края на второто тримесечие на 2020 г. спрямо края на 2019 г., както и спрямо същия период на 2019 г., показват, че средният дял на приходите в общите постъпления за страната спада до 34,14 % спрямо 34,92 % в края на 2019 г., като остава по-нисък и спрямо същия период на миналата година (39,41 %). Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната, е 37, спрямо 38 към края на преходната година и към края на месец юни 2019 г. Приходите превишават разходите за местни дейности към края на второто тримесечие на 2020 г. при 22,6 % от общините или при 60 общини, като се отчита подобрение спрямо същия период на миналата година, когато са били 54. В края на 2019 г. този резултат се наблюдава при само 16 общини. Средното за страната равнище на размера на дълга, като процент от планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от Централния бюджет, спада минимално до 46,73 % спрямо 47,40 % година по-рано, като остава по-ниско спрямо края на 2019 г., когато е 48,49 %. Към края на месец юни 2020 г. обобщеното бюджетно салдо на общините е положително, като излишъкът достига 461,9 млн. лв.

Делът на наличните в края на юни 2020 г. задължения за разходи по бюджетите на общините към годишния дял на разходите на общините е 3,5 % (при 3,6 % към 30.06.2019 г. и 6,9 % към 31.12.2019 г.). Броят на общините, превишаващи средните нива за страната, е 80, при 75 за същия период на миналата година и 70 към края на 2019 година. Към 30 юни 2020 г. в 15 общини задълженията за разходи към годишния размер на разходите превишават 15 на сто (при 17 общини за същия период на миналата година и 24 към 31.12.2019 г.).

Просрочените задължения на общините към 30.06.2020 г. са в размер на 168,2 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 143,8 млн. лв., като са формирани от 130 общини, представляващи 49 % от общия брой общини, а 135 общини, завършват второто тримесечие на 2020 г. без просрочени задължения по бюджетите си. Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 24 % или 63 общини, като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 22,2 млн. лева. За същия период 70 общини, представляващи 26 % от всички, увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 42,6 млн. лева. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 2,5 млн. лв. и съставляват около 1,8 % от размера на просрочените задължения по бюджетите на общините.

Общинският дълг и общинските гаранции към 30 юни 2020 г. възлизат на 1 423,8 млн. лв., в т.ч. 656,5 млн. лв. вътрешен (41,1 %) и 767,3 млн. лв. (53,9 %) външен дълг. Голяма част от общинския дълг и общинските гаранции - 1 196,9 млн. лв. (84,1 %) - са предназначени за финансиране на инвестиционни проекти. Дългът на Столична община формира 49,9 % от общия размер на дълга. Спрямо края на 2019 година, размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 25,2 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешния дълг със 7,0 млн. лв. и на този на външния дълг с 18,2 млн. лв.