Ангела Меркел прекара 16 години начело на Германия, най-голямата европейска икономика. След днешните избори обаче тя ще се оттегли - ход, който ще даде началото на нова ера за страната, пише CNN.

Трудно е резултатите от изборите в неделя да бъдат предвидени, а създаването на правителство може да отнеме седмици или дори месеци. Но когато това най-сетне се случи, предварителните проучвания показват, че новият канцлер може да левият Олаф Шолц, който успя да прекара германската икономика през пандемията като министър на финансите в коалиция с Меркел. В същото време Зелените вероятно ще удвоят депутатите си в парламента.

Социалдемократите на Шолц и Зелените могат да си партнират с пробизнес формацията Свободна демократическа партия и така да успеят да съберат достатъчно гласове, за да завият вляво. Данъците и правителствените разходи ще се увеличат, а политическите лидери ще удвоят усилията си в областта на дигитализацията и климатичните политики. В същото време притесненията основно растящия правителствен дълг ще преминат на заден план.

Харчи повече, притесненията по-късно

Световните банки казват, че изходът от изборите далеч не е сигурен. И препоръчват на инвеститорите да се подготвят за два сценария: коалиция между Социалдемократите, Зелените и Свободната демократическа партия; или скромна победа за десния Християндемократически съюз на Меркел, воден от Армин Лашет, които вероятно също ще трябва да обединят сили със Зелените и Свободната демократическа партия.

Първият вариант почти гарантира преместване на икономическата политика вляво, но би бил по-малко драматичен от алианс между Социалдемократите, Зелените и крайнолявата Левица. Този вариант, който може да донесе далеч по-амбициозни планове за преразпределяне на богатството и повишение на данъците, се смята за малко вероятен от анализаторите и бил изненадал инвеститорите.

Каквато и коалиция да поеме управлението на най-голямата европейска икономика, тя ще трябва да успее да запази посоката на възстановяване от пандемията. Германската икономика е напът да нарасне с 2,9 процента тази година и с 4,6 процента през следващата, след като отчете свиване от 4,6 процента през 2020 г., гласи последната прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Последните данни обаче индикират, че инерцията се забавя. Индексът Ifo, който следи бизнес климата в страната, пада трети пореден месец през септември. По-слабият растеж на Китай, значим партньор на Германия, проблеми в доставните вериги и растящите цени на природния газ пречат на икономиката.

Това отдръпване има потенциала да увеличи натиска над новите лидери в Германия да се откажат от стриктните фискални правила, за да могат да увеличат разходите.

През 2009 г. страната вписа в Конституцията т. нар. "дългова спирачка", ограничавайки свирепо тегленето на нови заеми след финансовата криза. Заради пандемията правилата бяха временно премахнати до 2023 г., което позволи на Германия да увеличи дълга си и да харчи повече. Съотношението между дълга и икономиката на страната се покачи рязко до 70 на сто.

И макар че то е далеч от ситуацията в САЩ, където дългът надхвърля размера на икономиката, центристките партии в Германия имат желание да поставят под контрол публичните финанси. Зелените обаче настояват правилата да бъдат облекчени за постоянно.

Зелени инвестиции

Стратезите на UBS Дийн Търнър и Максимилиян Кункел смятат, че дълговата спирачка няма да бъде премахната, тъй като подобно действие изисква гласовете на две трети от депутатите. Но те смятат, че новите лидери на Германия ще намерят други начини да увеличат разходите, за да се справят с климатичната криза - проблем, който събира все повече внимание след унищожаващите наводнения, които застигнаха страната през юли.

Анализаторите на UBS подчертават, че всички партии имат съгласие покрай нуждата от справяне с климатичната криза и каквато и коалиция да бъде сформирана, зелените инвестиции ще нараснат.

ING очаква създаването на специална държавна нефинансова институция, с която дълговата спирачка да бъде заобиколена, и през която ще бъдат влагани пари в зелени инициативи.

Разликата от изборните резултати ще бъде най-видима в сроковете, в които това ще се случи. Ако Зелените станат част от управляващата коалиция, те ще натиснат за повече и по-ясни мерки възможно най-рано.

Формацията настоява за намаляване на парниковите емисии със 70 процента от нивата от 1990 г. до 2030 г., при настояща цел от 65 процента. Партията иска и затваряне на въглищните централи до края на това десетилетие, а не до 2038 г. Всички нови коли трябва да са електрически (или водородни) до тази дата, искат те.

Подобно ускоряване може да създаде недоволство сред най-мощните компании в Германия. VW заяви, че до 2030 г. 50% от продажбите ще бъдат на електромобили, а постигането на почти 100% се прогнозира чак за 2040 г.

Ляво правителство вероятно ще увеличи и данъците за най-богатите германци.

Но анализаторите подчертават, че остава неясно какви ще бъдат резултатите - както и че по-консервативните Християндемократи все пак могат да спечелят.