Когато Франс Колкман окачи полицейската значка през 2017 година, той разчиташе на това, че след края на службата му го очаква комфортно пенсиониране. Две години по-късно той е сред милионите холандци на близка до пенсионната възраст, които са изправени пред съкращение и се страхуват, че това може и да не е най-лошото.
Планираните намаления на пенсиите с 8%, които трябва да влязат в сила от януари 2020 година, разтърсиха Холандия. А страната беше известна с това, че има една от най-силните пенсионни системи в света. Случващото се е и ранно предупреждение за всички други граждани там за въздействието на рекордно ниските лихви.
Политиките за стимулиране на Европейската централна банка (ЕЦБ), които помогнаха за насочването на лихвите към отрицателни стойности, станаха повод за обвинения в кралството за предстоящите съкращения и предизвикаха ожесточен дебат за това как трябва да се изчисляват пенсиите.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви миналия месец, че централната банка е "много загрижена" за страничните ефекти от отрицателните проценти, но и че те са необходими за икономически растеж.
В основата на холандския дебат е технически въпрос за това как да се изчисляват разходите за бъдещите изплащания на пенсии, докато ЕЦБ поддържа ниска ставка.
В Холандия вече се правят предположения за това колко дълго ще живеят пенсионерите, преброяват се бъдещите плащания, които са им обещани, а след това анализаторите използват предполагаема лихва, за да преценят колко пари трябва да бъдат отделени за изплащането на пенсиите.
Колкото по-нисък е лихвеният процент, толкова по-консервативно е счетоводството и толкова повече ще коства на страната изплащането на бъдещите възнаграждения за пенсионерите
Плюсовете идват от доходността на държавните облигации, но те се превърнаха в отрицателни в цяла Европа, след непрекъснатия спад това лято.
Всяко понижение на лихвите с 1% води до приблизително 12% спад в съотношението на покритие между активи и пасиви в пенсионните каси, обясняват от Централната банка на Нидерландия. С наближаването на крайния срок през януари съкращенията изглеждат неизбежни, допълват от там.
Това накара няколко фонда и експерти да заяват, че вместо това трябва да се повиши лихвеният процент, който сега е около 0,3%. Мнозина пък обвиняват политиката на ЕЦБ и виждат нейното въздействие като временно.
Увеличаването на лихвения процент до 2% или 3% би възстановило средствата до пълна платежоспособност. Кориен Уортман-Кюл, председател на фонда за държавни служители ABP за 456 милиарда евро, обяснява пред Reuters, че намаляването на пенсиите е ненужен засега ход.
"Вярваме, че можем да постигнем добра възвращаемост както сега, така и в бъдеще", посочва тя, изчислявайки, че във времето 4% възвръщаемост е постижима цел, въпреки ниските лихви.
Клаас Нот - президент на централната банка, която е и върховният пенсионен регулатор в страната, посочи, че лихвеният процент е "жизненоважен" в системата. "Ще продължим да се придържаме към безрисковия лихвен процент", каза той пред журналисти тази седмица.
Подходът му е подкрепен от група от 10 учени, които тази седмица писаха до законодателния орган в страната и се обявиха срещу промяната.
"Представете си, че сте поели безрисковия процент на възвръщаемост и сте го повишили с 2%. Тогава коефициентът на покритие би се увеличил при типичен фонд с до 30%. Звучи твърде добре, за да е вярно. И е така. Пенсионерите получават тези изплащания сега, но кошниците с активи ще стават малко по-празни всяка година и това ще продължи всяка година за години напред", пишат те.
Реалността е, че ако пенсиите не бъдат понижени, предстоят съкращения. "При сегашното съотношение на покритие от 92,2% трябва да намалим пенсиите през 2020 година", заяви Питър Боргдорф, директор на фонда PFZW с 238 милиарда евро. А директорът на централната банка пък не вижда място за мърдане. "Не е толкова важно защо ставките са толкова ниски. Важно е, че те ще останат на това ниво и тогава ще дойдат последиците за жилищния пазар и пенсиите. Ще наложим правила", коментира Нот.
Полицаят Колкман знае, че има късмет - частната пенсионни осигуровки ще покрият 40% от неговата "щедра" окончателна пенсия. Той обаче твърди, че съкращенията изглеждат погрешни, особено като се има предвид, че холандските пенсии вече от години не са индексирани към нивата на инфлация. Той сега се притеснява повече за другите граждани и за това, че те не могат да направят почти нищо по въпроса, освен да загубят съня си.