Опасният съюз между САЩ, Израел и Саудитска Арабия, който е на път да взриви Близкия Изток

Халифатът на "Ислямска държава" вече е почти унищожен, но затихващите конфликти, или по-скоро тези, които бяха на втори план по времето на възхода и падението на джихадистката групировка, отново се събуждат в Близкия Изток.

Започвайки с претенциите на иракските кюрди за собствена независима държава, които бързо бяха охладени, в очакване да разберем каква ще бъде съдбата, отредена на братовчедите им в Сирия. И най-вече дългосрочният латентен конфликт между Саудитска Арабия и Иран, двете основни регионални сили, който е въплъщение на това, което обичайно наричаме с неясното и заблуждаващо име "война между сунити и шиити".

Този огън току-що отново се разпали с пълна сила, подклаждан от САЩ, чиито президент Доналд Тръмп насъска кучетата, настоявайки в средата на октомври за ревизия на сложната ядрена сделка, постигната през лятото на 2015 г. между 6-те велики сили (САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия) и Ислямска република Иран относно спорната й ядрена програма.

Източник: Getty Images

Изведнъж Саудитска Арабия започна да повишава напрежението в региона, принуждавайки ливанския премиер Саад Харири (сунит) публично да подаде оставка и да осъди намесата на Хизбула (шиитската военизирана партия в Ливан) и нейния съюзник Иран във вътрешните работи на страната.

На следващия ден саудитския министър по въпросите на Персийския залив официално съобщи, че Саудитска Арабия счита, че е "в състояние на война" с Ливан и приписа директно на Техеран изстрелването на ракетата срещу саудитската столица Рияд от бунтовниците хути в Йемен, за които се подозира, че са финансирани от шиитски Иран.

Ненавистта срещу Иран

Това, което се очертава в настоящото преустройство на Близкия Изток, е една нова необявена коалиция между Саудитска Арабия, Израел и САЩ, обединени от общата им ненавист към иранския режим и желанието да отслабят силното влияние на Техеран в региона.

Иран чрез своите местни съюзници наистина дърпа конците в Сирия, Ливан, Ирак (малко по-малко) и Йемен (още по-малко). Неговият постоянен стремеж към оръжия за масово унищожение (ядрени, които в момента са замразени, и балистични, развивани с пълна скорост) има за цел да му осигури стратегическо превъзходство - Техеран по-скоро го определя като паритет - нещо, което Израел и Саудитска Арабия категорично не могат да приемат.

Източник: Getty Images

Дълго време президентът на САЩ Барак Обама се опитваше да вразуми своите саудитски и израелски съюзници и дори игнорираше техните тревоги. Пристигането в Белия дом на Доналд Тръмп и светкавичното издигане на младия саудитски принц Мохамед бин Салман объркаха всичко.

От януари зетят на Тръмп Джаред Къшнър не спира да прави совалки между Йерусалим и Рияд (както и Абу Даби, столицата на ОАЕ), държейки се сякаш нищо не следва от обиколките му. Той всъщност работи върху една стара израелска мечта: да доближи арабите - най-малкото монархиите в Персийския залив - до Израел.

Израел има нужда от нови "приятели"

В регион, който е враждебен към него още от появата му, заради липсата на палестинска държава, Израел е принуден да намери съюзници или поне "приятелски" сили. Дълго време това бяха монархически Иран и кемалистка Турция, съюзници на САЩ и дори стълб на НАТО що се отнася до Турция.

Арабите, и най-вече палестинците, бяха големите губещи в това мълчаливо съглашение. Ислямската революция в Иран от 1979 г. промени всичко: Иран на аятолах Хомейни се самопровъзгласи за основен защитник на палестинската кауза, без разбира се да попита самите палестинци за мнението им, или по-скоро застана начело на "фронт на отричане" на Израел.

Източник: Getty Images

После Турция стана враждебна под ръководството на ислямиста Реджеп Тайип Ердоган, като Анкара и Йерусалим дори прекратиха дипломатически отношения от 2010 до 2016 г. Впоследствие отношенията бяха възстановени, но не и доверието.

Израел има нужда да си намери нови "приятели" - Египет и Йордания - които подписаха мирни договори, но остават в състояние на "студен мир" с Йерусалим заради враждебните обществени нагласи спрямо евреите в двете държави. От друга страна лидерите в Персийския залив бавно се приближават към Израел, особено след разкритията от 2002 г. за съществуването на напреднала иранска ядрена програма.

Руско-ирано-турската ос

Това тектонично движение, което дълго време бе бавно и подземно, се ускори с идването на власт в Залива на ново поколение, което не се смути от табутата на старейшините си. Мохамед бин Салман, силният човек в саудитското кралство, и Мохамед бин Зайед, водещата сила в ОАЕ, не са обременени от палестинската "свещена кауза". Техният основен страх, както и този на Израел, е Иран. Те осъзнават, че арабите лесно могат да се разделят - както в настоящата криза в Катар.

Днес нищо не пречи този нов съюз да бъде обявен публично. Алиансът на САЩ, Израел и Персийския залив ще бъде безпрецедентна комбинация от военна и технологична мощ, финансов капитал и енергийни ресурси. От другата страна е руско-ирано-турската ос, която се оформя като бледо подобие на конкурент: многобройни армии, но остарели технологии, обезкървени икономики, различни стратегически интереси.

Източник: Getty Images

Но това сравнение е най-вече на хартия, тъй като поне за момента това е една твърде невероятна коалиция, в която Анкара е с единия крак вътре, а с другия навън. Тя контролира терена и не спира да напредва.

Всъщност това, което най-много липсва в зараждащия се съюз между САЩ, Израел и Саудитска Арабия, е минимален политически усет и съответно добро разузнаване на обстановката на терен. Всяка от тези 3 държави се впусна в невъзможни за печелене конфликти през последните години: САЩ в Ирак (през 2003 г.), Саудитска Арабия в Йемен (от 2015 г. до днес), Израел в Ливан (през 1982 г. и 2006 г.), после в ивицата Газа (2008, 2012 и 2014 г.).

Да влезеш във война е лесно, но след първоначалните победи трябва да знаеш как да продължиш. А това е основното качество на Иран: умее да чака търпеливо и никога да не се отклонява от целта си.