Хърватският парламент прие закон за приемане на еврото от следващата година. България отново потвърди целта си, докато Румъния отказа да предложи краен срок за присъединяване, позовавайки се на пандемята и на войната като аргументи.
Хърватия, последната държава, която се присъедини към Европейския съюз, ще стане 20-ата страна, която приема единната валута. Последната страна, която прие еврото, беше Литва преди осем години.
Хърватските депутати, които се противопоставиха на приемането на еврото, твърдят, че нивата на бедност и инфлация ще се повишат, но 117 от 151 депутати приеха закона.
Еврото ще се използва в Хърватия от 1 януари 2023 г., а куната ще продължи да работи паралелно за една година. Всъщност хърватската валута е силно свързана с еврото, така че икономистите не очакват силни сътресения.
България, друга страна кандидатка, отговаря само на два от четирите основни критерия за приемане на еврото, намирайки се в "чакалнята на еврозоната", както се нарича паричният механизъм ERM-2.
Българският вицепремиер и министър на финансите Асен Василев наскоро потвърди, че страната му ще приеме еврото на 1 януари 2024 г.
Войната е виновна!
Румъния не отговаря на нито един от четирите основни икономически критерия, необходими за приемането на еврото, според доклада за конвергенцията на Европейската комисия за 2020 г., публикуван много преди избухването на руската инвазия в Украйна, припомня Europa Libera Romania.
Според анализаторите Румъния не отговаря на критериите за ценова стабилност, публични финанси, обменен курс и дългосрочен лихвен процент. Освен това законодателството не е напълно съвместимо с Договора от Маастрихт.
Президентът Клаус Йоханис e категоричен, че правителството не е виновно за рекордната инфлация от почти 14%.
"Струва ми се, че не разбираме ролята на това присъединяване към еврото и продължаваме да правим всичко възможно, за да запазим контрола върху валутата на страната, страхувайки се от последствията", каза професорът по икономика Кристиан Паун.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит на страната не трябва да надвишава 3% от БВП, публичният дълг трябва да бъде ограничен до по-малко от 60% от БВП, а инфлацията не трябва да надвишава с 1,5% средната стойност на най-добре представящите се страни в еврозоната.
Според пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, публикувани в понеделник, се очаква държавният дефцит на страната да възлезе на 7,5% от БВП през 2022 г. и на 6,3% през 2023 г.
Делът на дълга в БВП ще достигне 52,6% до 2023 г., смята още Европейската комисия.
Румъния се цели в Шенген и ОИСР
"Румъния не е готова да се присъедини към еврозоната в момента и основните приоритети сега са членството в Шенгенското пространство и Организация за икономическо сътрудничество и развитие", заяви наскоро Марсел Чолаку, лидер на румънската Социалдемократическа партия (PSD), която е част от управляващата коалиция.
"В този момент, като се има предвид не само случващото се в Румъния и румънските политически сили, ние все още гледаме какво се случва в Украйна и рецесията в Европа, така че не мисля, че Румъния ще има необходимите показатели за присъединяване към еврозоната", каза Чолаку, цитиран от SeeNews.
В последния си доклад за конвергенцията, издаден през юни 2020 г., Европейската централна банка заяви, че Румъния се нуждае от ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи, за да изпълни критериите за конвергенция за влизане в еврозоната. Румъния се ангажира да приеме еврото при присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.
Румънският парламент подкрепи коалиционното правителство от Националнолибералната партия (PNL), PSD и Демократичния алианс на унгарците (UDMR), водено от либерала Николае Чука, при вота на доверие на 25 ноември миналата година.
През февруари 2021 г. тогавашният премиер Флорин Читу каза, че се надява Румъния да може да приеме еврото през 2027-2028 г. и прогнозира, че страната ще влезе в Шенгенското пространство през 2021 г.
Европейският парламент даде зелена светлина за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство през юни 2011 г. и оттогава повтори позицията си няколко пъти. В момента България и Румъния прилагат частично достиженията на правото от Шенген и проверките се извършват по границите им. Окончателното решение дали двете страни могат да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство трябва да бъде взето чрез единодушно гласуване в Европейския съвет от министрите на ЕС.
През януари Съветът на ОИСР обяви, че е решил да започне преговори за присъединяване с шест кандидати за членство, включително Румъния, България и Хърватия.
USD
CHF
EUR
GBP
