Най-високопоставените мениджъри на Уолстрийт се мечтаят да се отърват от президента Доналд Тръмп. Но са искрено уплашени от възможността за ултралиберален демократ, който ще повиши данъците и ще наложи нови реулгации, пише европейското бюро на Politico.

Резултатът е вид нервна парализа за мениджърите, които се надяват на центрист като Майкъл Блумбърг, но в същото време осъзнават, че е малко вероятно такава номинация да излезе от завиващата все по-наляво партия.

Ранна подкрепа от мениджърите с дълбоки джобове ще помогне на демократите, но и всякаква асоциация с банкерите оставя кандидатите уязвими към остри атаки отляво.

"По социалните въпроси съм либерал, но що се отнася до фискалните въпроси съм консервативен центрист, който с удоволствие би гласувал за рационален демократ и за изгонване на Тръмп от Белия дом", казва главният изпълнителен директор на една от най-големите банки в Съединените американски щати, който, както и другите мениджъри, дали интервю за историята, отказват да бъдат назовани от страх от държавния глава. "Лично аз бих искал да Блумбърг да се кандидатира и да получи номинацията (на демократите - б.р.). Но не виждам как той може да получи номинацията заради начина, по който този процес работи".

На Уолстрийт и много други места в страната корпоративните титани се опитват да измислят как да насочат изборите през 2020 г. Докато някои от тях подкрепят Тръмп - особено в индустрии като енергийната заради подход на държавния глава към промяната на климата - много други се отдръпнаха заради хаотичния му подход към управлението и твърдите му позиции към търговията и имиграцията.

Разбира се, Уолстрийт обича данъчните облекчения на Тръмп, но на фона на най-дългото спиране на работата на правителството в историята, определено има и желание към промяна към по-предвидимо лидерство.

Макар и само частица от сложния корпоративен свят, Уолстрийт често е играл важна роля в президентските избори.

През 2008 г. индустрията подкрепи сенатор Барак Обама, тъй като го смяташе за по-запознат относно дебрите на финансовата криза, отколкото кандидата на републиканците Джон Маккейн. През 2012 г. банкерите се обърнаха отново към републиканциите, когато номинацията отиде при Мит Ромни. Но подкрепата на сектора не можеше да преодолее - и по-скоро дори допълни - имиджа на Ромни като плутократ със скъпи жилища.

През 2016 г. парите на Уолстрийт се превърнаха в главоболие за Хилъри Клинтън срещу конкурента ѝ Бърни Сандърс, който реши да направи връзките с банкерите централен проблем. Най-големият страх за банкерите е, ако номинацията отиде за човек, настроен срещу Уолстрийт: например сенатор Елизабет Уорън или Сандърс. "Трябва да бъде някой центрист и някой, който може да спечели", казва един от главните изпълнителни директори.

За самите кандидати от демократическата партия подкрепа от Уолстрийт през 2020 г. ще се окаже сложен въпрос, тъй като публиката, която смята по-високите данъци за богатите и по-строги банкови регулации като ключови позиции за всеки номиниран, ще недоволства.

Сред потенциалните имена е Кърстен Джилибранд, която обаче вече заяви подкрепа за данък върху финансовите трансакции, връщането на стената между търговско и инвестиционно банкиране и бе срещу спасяването на банките през 2008 г. Но пък някои банкери я смятат за прагматична и я предпочитат пред Уорън и Сандърс.

Самият Блумбърг представлява нещо като платоничен идеал за Уолстрийт - фискално отговорен, но с ясна позиция за промените в климата и оръжията - а и не се нуждае от средства. Бившият вицепрезидент Джо Байдън обаче също има големи шансове.

Самият той няма големи връзки с Уолстрийт, но е харесван заради умерения си подход към данъците и регулациите. Но има и някои притеснения относно възрастта му и склонността му към гафове. "Добрата новина за Байдън е, че всички го харесват. Лошата е, че няма много страст".

Сред най-големите привърженици на демократите на Уолстрийт силно е желанието да бъде намерен кандидат - който и да е - който може да победи Тръмп, дори и това да означава заставането зад някой, като Уорън, с позиции, които банкерите мразят.