Малките фирми в Сърбия са секторът от икономиката, който е най-тежко засегнат от пандемията от коронавирус. Това е довело до рязък спад на отработените часове през второто тримесечие на годината, равняващо се на загубата от 510 000 работни места, става ясно от нов доклад на Международната организация на труда и Европейката банка за възстановяване и развитие.

Но не всичко изглежда толкова зле за сръбската икономика. "След като прие най-щедрият и изчерпателен пакет от стимули сред икономиките от Западните Балкани Сърбия успя да спре разрастването на бедността", се казва в документа, цитиран от Emerging Europe. Въпреки това рисковете за икономиката остават.

През първите месеци от разпространението на заразата в региона Белград въведе едни от най-строгите ограничения в Европа, включително полицейски час и блокирането на значителна част от бизнеса.

В резултат отработените часове в Сърбия са спаднали с около 14,8% през второто тримесечие на 2020 година. Налице в страната бяха намалено работно време и програма, целяща да запази заетостта. Но експертите предупреждават, че ако кризата продължи да бъде в сила, а схемата за подкрепа на пазара на труда престане, безработицата ще тръгне нагоре.

Според документа докато здравната криза в Европа продължава да е на дневен ред, а броят на заразените расте бързо, 700 000 заети в Сърбия са изправени пред незабавен риск да останат без работа. Основната част от тях работят в търговията, хотелиерството, транспортът, услугите и земеделието.

От тази група повече от половината или около 314 000 души са самонаети, а още 267 000 не са официално наети.

Междувременно Белград преди време обяви редица мерки в подкрепа на едни от ключовите работодатели в страната - малките и микро фирмите. Така, например, след отварянето на заведенията в страната държавата ги осигури финансова помощ за изплащането на заплатите.

Критиците на политиката на Белград в тази посока обаче посочват проблеми в метода на подкрепата. Те посочват, че еднократните помощи от 100 евро на всеки гражданин и субсидиите за заплати са били предоставени на всички независимо от това дали те са имали нужда от тях или не. Според тях траншовете е трябвало да бъдат в по-голям размер и да бъдат насочени към най-тежко засегнатите от пандемията.