Защо политиците в Европа отново искат държавна намеса в бизнеса?

Европейските лидери преоткриват привлекателността на "удрянето на едно рамо" на невидимата ръка на пазара, като част от усилията за изправяне пред силно субсидирания и подпомаган от правителството китайски капитализъм, пише The Wall Street Journal.

Намесата на правителствата бе обичайна практика и помогна за създаването на корпоративни шампиони в десетилетията след войната, но след намаляването на регулациите и увеличаването на приватизациите през 80-те години на XX век практиката замря. Сега в Европа, която не успява да се справи с координираните от Пекин компании и с икономическата мощ на САЩ, все повече политици започват да защитават държавната намеса.

Преди десетилетие европейските компании бяха на върха във всички класация за най-големите в света. Днес челните места са узурпирани от Китай. И за повечето европейците причината далеч не се крие в пазарните сили.

Дори Германия, отдавна защитник на свободните пазари, поема по този път. В началото на февруари министърът на икономиката Петер Алтмайер предложи първата национална икономическа стратегия от Втората световна война насам. Той иска да защити жизненоважни индустрии от чуждестранни придобивания, като дори допуска държавата да придобие дял в компании от подобни сектори.

Най-голямата икономика в Европа има план срещу китайската конкуренция

Но критици го сравняват с "призив за планова икономика"

"Голям поддържник съм на пазарната икономика, но тази пазарна икономика е заплашена от субсидии и протекционизъм", казва той.

Алтмайер представи своя план само ден само ден преди Европейската комисия да блокира създаването на потенциален шампион - сливането на жп бизнесите на Siemens и Alstom. Двете компании, както и политическите лидерите в двете страни, твърдяха, че сделката е нужна, за да бъде създаден гигант, който да може да се конкурира с държавната китайска компания. Защитниците на споразумението наричаха сливането "Airbus в железопътния свят".

Френско-германската Airbus бе създадена през 1969, за да конкурира Boeing и често е сочена за пример какво може да постигне Европа, ако бизнесът и правителството обединят усилия.Комисар Маргрет Вестагер обаче не смята така. "Не трябва да падаме в капана на мисленето, че по-голямото винаги е по-добро", смята тя. И посочва, че Европа може да се пребори с предизвикателствата чрез честна конкуренция.

Алтмайер обаче критикува подхода ѝ: "Не можем да правим решения за XXI век на база правилата от XX век".

Дали две лоши банки правят една добра? Германия скоро може да научи

Какъв е смисълът и какви са пречките пред сливането на Deutsche Bank и Commerzbank?

Предходните дебати по въпроса се концентрираха върху опитите на правителствата да създават национални шампиони, които да работят на европейската сцена. Днес обаче най-големите корпорации са от САЩ и Китай. И според множество политици правилата в ЕС пречат на европейските компании да се конкурират на световната сцена.

Надигането на американски технологични гиганти като Apple, Facebook, Amazon, Google и много други - за сметка на някогашните европейски лидери като Nokia - накара европейците да призовават за създаването на "европейски Google" и други подобни. Възходът на китайски компании от ранга на Huawei или най-големият доставчик на жп линии - държавната CRRC - отново повдига дебата.

По подобен начин политиците в Германия подкрепят и сливане между двете най-големи банки в страната - Deutsche Bank и Commerzbank, които още не могат да се възстановят от кризата и да се справят с гиганти като JPMorgan.

Вестагер също подкрепя нова индустриална стратегия, но смята, че "визията за нашите европейски индустрии не трябва да бъде оформяна от най-шумните гласове".