След глобалната финансова криза от 2008 година около десет европейски държави въведоха т.нар. "златни визи" за чужденци, които инвестират в държавата, купуват жилища, работят и могат да кандидатстват за гражданство след определен период от време. При липса на правила за целия Европейски съюз, изискванията за допустимост варират драстично: минималната инвестиция започва от 50 000 евро в Латвия, в Нидерландия е 1,2 милиона евро. Инвеститорите обикновено могат да живеят и работят в страната от три до пет години и след това им е позволено да кандидатстват за гражданство, пише Bloomberg.
Последиците обаче започват да идват. Преди два месеца, на фона на нарастващото недоволство от скока на цените на жилищата в Португалия, властите заявиха, че ще се прекрати програмата веднага щом парламентът обсъди и приеме ревизираното законодателство - вероятно през следващите няколко седмици.
ЕС отдавна оказва натиск върху страните с подобни програми да прекратят схемите за златни визи, защото са "антидемократични" и могат да се превърнат в средство за влизане на мръсни пари в региона.
Повечето европейски страни отново са икономически стабилни и са изправени пред засилена вътрешна съпротива срещу идеята, а някои популярни места за "външни" инвеститори стават по-малко гостоприемни. Ирландия например прекрати програмата си на 15 февруари. Гърция обяви своето намерение за удвояване на инвестиционния си праг до 500 000 евро в няколко ключови места, включително Атина. След като програмите за Португалия и Ирландия приключват, имиграционните консултанти прогнозират, че ще има по-голям интерес в посока Гърция и Испания.
Почти няма подобна статистика за Европа статистика, но някои данни сочат, че мнозинството от хората, които се възползват от програмите, са от Китай. В Ирландия, която предоставя право на пребиваване в замяна на инвестиция от 500 000 евро на купувачи с лично богатство от най-малко 2 милиона евро, китайските граждани представляват над 90% от общо 1727 молби, одобрени до края на 2022 г. В Португалия при инвеститорите също преобладават китайците - или почти половината от 11 758 златни визи от 2012 г. насам. В Гърция цифрата е почти 60% от 12 818 визи от 2013 г. насам. Миналата година много руснаци са кандидатствали, а броят на американците, търсещи визи, се е увеличил в последните години.
Програмите наистина наляха много средства на европейските пазари на имоти: около 3,5 милиарда евро годишно от 2016 до 2019 г., според Европейския парламент. Специално в Португалия се породи идея за подобряване на жилищния фонд чрез намаляване на инвестиционния праг с една трета за кандидати, закупуващи дом, нуждаещ се от ремонт, но тези политики и премахването на контрола върху наемите и силна кампания за привличане на туристи тласнаха към известни промени.
Средната цена на жилищните имоти се е утроила от 2015 г., според уебсайта за недвижими имоти Idealista. През последните пет години в Атина средните цени на жилищата са скочили с 48%, по правителствени данни. В Дъблин те са се увеличили със 130% от 2012 г.
Цените предизвикаха протести, като демонстрантите изразяват оплаквания относно програмите за златни визи, както и наемите от типа Airbnb и липсата на достъпни жилища.
В други страни интересът не е толкова огромен. В Испания, където гражданство може да се придобие срещу 500 000 евро и 10 години пребиваване, има само 136 издадени златни визи през 2022 г.
Въпреки голямото недоволство, което отеква в другите страни, според пазарните данни златните визи имат слабо влияние върху стойността на имотите. В Ирландия всяка година се издават само няколкостотин визи на пазар с регистрирани 60 000 жилищни транзакции през 2022 г.
Имотите, закупени чрез програмата на Португалия, представляват приблизително 0,3% от общо 300 000 сделки с недвижими имоти в страната през годината, според агенцията, брокерска компания за недвижими имоти.