Неравенството в доходите на населението в страните членки на еврозоната се задълбочава. Например растящите цени на жилищата помага на хората в Германия да забогатяват, докато южноевропейските страни все повече изостават, показва изследване.

Разликата в нивото на благосъстоянието между гражданите на северните страни като Холандия и Португалия отдавна е характерна черта на Европейския съюз. Но последното изследване на немския институт Flossbach von Storch, показва, че разривът става все по-голям, пише Reuters.

За измерването на националното богатство то използва кошница от стоки, състояща се от недвижими имоти, акции, предмети на изкуството и даже скъпи вина. На тази основа изследователите са дошли до извода, че благосъстоянието в Германия и Австрия е нараснало със 7 процента в края на 2015 г. в сравнение с предходната година.

Този ръст е два пъти по-висок от повишаването на съответния показател за страни като Италия и Испания. В същото време нивото на благосъстоянието на жителите на Гърция е спаднал с над 4 процента.

Цените на недвижимите имоти, които например са скочили с над 6 на сто в Германия, са е един от важните фактори, влияещи върху динамиката на богатството.

Неравенството в материалното положение води до възникване на политическо напрежение между 19-те страни членки на еврозоната.

Понижението на цените на жилищата в Южна Европа нанася удар не само върху личното богатство, а и по банките, използващи домовете и търговските недвижими активи като кредитни гаранции.

До 2006 година, когато се спука балонът на пазара на недвижими имоти, в страните от южна Европа се наблюдаваше подем. Сега те се намират в ситуация, подобна на тази, която се оформи в Япония след азиатската криза през 90-те години, коментира Томас Майер, основател на института, направил изследването.

Северните страни успяват да се измъкнат от кризата и последвалата дефлация по-успешно, защото и преди кризата там инфлацията бе значително по-ниска, отколкото при южните им съседи, посочва Майер.

Япония вече дълго време се бори със стагнацията в икономиката и увеличаващия се държавен дълг. Някои икономисти се опасяват, че подобна съдба очаква и страните от Европа.

Това е обща тенденция, признава даже и Европейската централна банка. Тя също посочва, че разривът между слабите и силните страни в еврозоната по-скоро се разширява, отколкото се свива. Както първоначално се предполагаше при създаването на паричния съюз и приемането на общата европейска валута.