Едва четири месеца след началото на мандата си, министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър за втори път обикаля Тихия океан. И все пак именно Близкият изток, почти война с Иран и реална война в Сирия, кара Вашингтон да проявява повече внимание и да изисква повече американски войски, пише АП.
Посещенията на Еспър в Азия илюстрират обновената отбранителна стратегия на САЩ: Фокусиране първо върху Китай, като заплаха за глобалната доминация на САЩ, вместо да затъват в битка в продължение на едно поколение срещу екстремистки групи.
Еспър лети за Южна Корея за консултации за съвместна защита срещу Северна Корея, чийто ядрен арсенал остава ключов във фокуса на планиращите войни в Пентагона. Пътуването му включва среща в Банкок с китайския министър на отбраната ген. Вей Фенг - първият им пряк контакт, различен от видео-обаждане на 5 ноември.
Имайки предвид спорните териториални претенции на Китай в Южнокитайско море, Еспър също посещава и Виетнам, бивш враг на САЩ, както и Филипините, дългогодишен съюзник.
Виетнамците, които оспорват някои от претенциите на Китай в Южнокитайско море, все повече гледат на Вашингтон като партньор за сигурност, въпреки политическите различия. Първото пътуване в чужбина на Еспър, след като през юли спечели поддръжката на Сената, бе в Азия.
Но оттогава проблемите, доминиращи неговото управление, включват безпрецедентна ракетна и безпилотна атака в сърцето на петролната промишленост на Саудитска Арабия, за която САЩ обвиняват в Иран.
Това подтикна Пентагона да изпрати допълнителни изтребители, войски и противовъздушна отбрана в Саудитското кралство.
От май САЩ са изпратили около 14 000 военнослужещи в Близкия изток, включително бомбардировачи на военновъздушните сили в Катар и кораби, за да поддържат морската сигурност в района на Персийския залив.
В края на миналата година САЩ отстраниха ракетните батерии Patriot от Кувейт, Бахрейн и Йордания в съответствие с новата стратегия за първоначално фокусиране върху Китай, но ескалацията на напрежението с Иран принуди Пентагона да промени тези стъпки.
През юли САЩ върнаха силите си във въздушната база "принц Султан" в Саудитска Арабия, която бе център на американската въздушна сила през 90-те години на миналия век, но бе изоставена от Вашингтон, след като свали Саддам Хюсеин през 2003 г.
САЩ имат 5200 военнослужещи в Ирак, за да подкрепят усилията на багдадско правителство да победи останките от ДАЕШ.
САЩ изтегли силите си от Ирак през 2011 г., но се върна три години по-късно, след като бойци от ДАЕШ преминаха през границата от Сирия, за да завладеят големи части от страната.
Брус Бенет, старши анализатор в областта на отбраната в RAND Corp. коментира, въпреки че Пентагонът очевидно обръща повече внимание на Китай и Русия, цялостният подход поставя някои азиатски съюзници в недоумение колко дълго могат да разчитат на подкрепата на САЩ.
"Военните, с които разговарям в Корея, са склонни да наричат Съединените щати хлъзгав съюзник", допълва Бенет.
Според тях, "САЩ може да поемат ангажимент и след това да се оттеглят от него" - притеснение, засилено от мислите на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американските войски от Южна Корея и настояването на администрацията, корейците да платят по-голям дял от цената на американското военно присъствие.
Служители на Пентагона знаеха, когато през януари 2018 г. обявиха нова стратегия за отбрана, насочена към Китай/Русия, че ситуацията в Близкият изток ще остане напрегната, обяснява, че са готови да се справят с този проблем, дори когато се фокусират повече върху Азия.
"Имаме някои предизвикателства в реалния свят и затова трябва да можем да ходим и дъвчем едновременно, докато управляваме тези ситуации в Близкия изток", коментира Рандал Шривър, главен съветник на Еспър по Азия и Тихия океан.
Еспър обяснява, че прилагането на новата стратегия за отбрана, която той наследи от своя предшественик, бившият министър на отбраната Джим Матис, е в ход.
"Трябва да се ангажирам повече, трябва да пренасочвам сили в района, трябва да присъствам по-активно в (Азиатско-Тихоокеанския) регион", каза той след среща с австралийския си колега в Пентагона.
Това изместване на фокуса е отдавна. Администрацията на Обама го опита, обявявайки през 2012 г. "завъртане към Тихия океан".
Но след това дойде възходът на ДАЕШ и завръщане на САЩ към война Близкия изток, първо в Ирак и по-късно в Сирия.
През октомври Еспър обяви, че Тръмп е одобрил изтеглянето на всички американски войски от Северна Сирия, но само няколко дни по-късно президентът разреши разширяване на мисията за борба с тероризма в Сирия, която да включва осигуряване на сирийските нефтени находища.
Пентагонът сега изпраща бронирана сила към петролните находища, а общият брой на американските войски в Сирия, вероятно ще е няколко стотин по-малко, отколкото когато Тръмп заяви, че се изтегля.
Генерал Марк Мили, новият ръководител на Съвместните началник щабове, заяви, че 18-годишната война в Афганистан вероятно ще продължи да поема отбранителните ресурси и войски.
"Подозирам, че ще продължи в бъдеще, още няколко години", коментира Мили в интервю за ABC News.