В London School of Economics: Блокадата на България за РСМ подкопава глобалната роля на ЕС

Процесът на разширяване на ЕС е спрял през последното десетилетие и изглежда малка перспектива някоя от настоящите страни кандидатки да си осигури присъединяване в близко бъдеще. Неуспешната програма за разширяване на ЕС би имала значителни последици за доверието в ЕС като глобален актьор, особено като се има предвид, че други държави като Китай сега играят все по-важна роля в Западните Балкани, пише в статия публикувана от London School of Economics and Political Science. 

Преди последната среща на върха между ЕС и САЩ, Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, ентусиазирано обяви, че "Америка се завръща". По време на посещението на президента Байдън в Европа имаше няколко събития, за да се оправдае това твърдение.

Първо, срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни намали напрежението между някои европейски членове на НАТО и САЩ, като същевременно се насочи и към основните предизвикателства пред сигурността, произтичащи от Китай и Русия.

Второ, ключов източник на търговски проблеми между САЩ и ЕС е разрешен с подписването на споразумение за търговския конфликт между Boeing и Airbus. Това потенциално отвори пътя за по-нататъшни преговори по споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ по време на президентството на Байдън.

Трето, САЩ увериха европейските си партньори, че са готови да направят компромис по отношение на изменението на климата.

Британия, ЕС и Запада в битка за Балканите срещу Русия и Китай

Санкции срещу противници, помощ от НАТО, присъединяване към ЕС и да се избегне военен конфликт

Сега САЩ се ангажираха с посочените приоритети на ЕС в областта на сигурността, търговията и изменението на климата. Но остава един въпрос: ако Америка се "върне", тогава кога ЕС ще се върне към тези проблеми? И в трите области ЕС до голяма степен е в модела на задържане.

Нито един от тези стълбове не стои сам като едно начинание. Свежите предизвикателства, пред които е изправен ЕС, насърчават различни гледни точки и актуализация на прагматизма, който е характерен за вземането на политики от ЕС след финансовата криза през 2008 г. Икономическото възстановяване на ЕС от 2008 г. насам е плитко и подобно подобряващо възстановяване е очевидно по време на пандемията, особено в Южна Европа.

В геополитически план Арабската пролет и украинската криза утвърдиха подхода на ЕС за "мека сила". Вероятно това е "по-мека" сила, отколкото преди десетилетие. С новия план за възстановяване от пандемията ЕС връща нещо на своите държави-членки. Но какво може да предложи за Европа като цяло?

Застоялият процес на разширяване на Европа

Седмица след посещението на Байдън, Конференцията за бъдещето на Европа зае централно място в Европейския парламент. Сред другите заключения беше ангажиментът да се отвори процесът на разширяване за страните от Западните Балкани. И все пак само няколко дни по-късно Европейският съвет реши да не предприема следващите стъпки за присъединяване на Албания и Северна Македония.

Този път, наред с прагматизма на Дания, Франция и Холандия, България бе тази, която се стреми да приложи условия, свързани с етническите основи и история на Северна Македония, като критерий за присъединяването на страната към ЕС.

Това е горе-долу разказът за процеса на разширяване през последното десетилетие: институционални ангажименти за включване на Западните Балкани в ЕС и политически различия между държавите-членки за определяне на обща програма за тази цел.

В Скопие: България не ни пуска в ЕС, но ще ни води в космоса

Има да се свърши много повече работа на Земята...

Процесът на разширяване на ЕС е насочен към запазването на мира предвид участието на страните от Западните Балкани в конфликтите в бивша Югославия. Предизвикателствата в региона са значителни в сравнение с предишното разширяване на "големия взрив" през 2004 г., особено по отношение на икономическите трансформации и върховенството на закона.

Настоящата траектория на интеграционния процес също поразително се различава от предишните разширявания. Това доведе до допълнителни "прътове в колелата" в рамките на производството, които съществуват независимо от критериите от Копенхаген и критериите на Европейската комисия.

Вместо да се фокусира върху предимствата на този процес, подходът на ЕС има тенденция да клони към прагматизъм. Това е независимо от факта, че интегрирането на държавите от Западните Балкани в ЕС би могло да намали риска от бъдещи конфликти и да сдържа други участници, които да подкопаят стабилността на Европа чрез своите търговски и инвестиционни дейности в региона.

Честите изявления от 2000 г. насам успокояват Западните Балкани, че ще бъдат членове на ЕС, но все още не е ясно как ще бъде спазено това обещание.

След края на Студената война международната общност добави различни механизми за укрепване на глобалната сигурност. Взаимозависимостта е широко развита дори сред нововъзникващите икономики, което задейства световните търговски потоци. В Европа този принцип за насърчаване на взаимозависимостта даде значителни резултати не само по отношение на икономическата сигурност, но и на социалното ниво.

В този контекст сигурността се счита за основно изискване за постигане на икономически растеж и социална стабилност. Както евроскептиците, така и еврофилите са съгласни, че европейската интеграция е не само икономически проект, но и проект, фокусиран върху мира и сигурността. Всъщност единният пазар на ЕС не би бил възможен без сигурност в Европа.

Държавите-членки на ЕС трябва да признаят, че въпреки различните им възгледи за процеса на разширяване, неуспешната програма за разширяване би отслабила способността на ЕС да насърчава мира и просперитета в Европа.

Това би поставило под въпрос статута на ЕС като модел за останалия свят, като същевременно подкопава усилията му за насърчаване на по-добро световно управление, преход към зелена икономика, човешки права и демокрация. Разширяването на ЕС несъмнено е спомогнало за укрепване на сигурността в Европа и също така е от полза за единния пазар.

За Меркел членството на РСМ и Западните Балкани в ЕС е стратегически аргумент

Според нея и Макрон "много ясно" е заявил своята подкрепа за присъединяване към ЕС

Състезание с Китай

Европейският парламент насърчава другите институции на ЕС, особено Европейския съвет, да ускорят процеса на разширяване поради все по-важната роля, която други държави играят в момента в Западните Балкани.

По време на неотдавнашните срещи на върха на Г-7 и НАТО, както Италия, така и Германия изразиха скептицизъм относно заплахата, която Китай представлява за Европа. Китай е основен пазар за германския износ и той попадна в заглавията, като предостави ранна помощ на Италия по време на първата вълна от пандемията Covid-19. Италия е и единствената западноевропейска държава, избрала да участва в китайската инициатива "колан и път".

Западните Балкани представляват по-малко от един процент от БВП на ЕС. Въздействието на инициативата "Един пояс, един път" в региона, който се нуждае от подобрена инфраструктура, може да бъде значително. Китай показа повишена готовност да развива отношения с нововъзникващите икономики и сега въпросът за ЕС е как той може да защити привлекателността на своя модел на управление.

Всичко това зависи от процеса на разширяване. Преговорите с техните многобройни глави и критерии са механизъм за поддържане на мечтата за членство жива за държавите от Западните Балкани, но не е ясно доколко тези държави могат да станат устойчиви на тази стратегия.

За да се справи с този застоял процес, ЕС трябва отново да постави разширяването в центъра на своя дневен ред.

Политиката несъмнено остава полезен разказ за обвързване на регионалната сигурност в Западните Балкани с европейската сигурност, но остава фактът, че има малко причини да се смята, че държавите от региона вероятно ще се присъединят към ЕС в близко бъдеще.

Залязващата любовна история Европа-САЩ

Забраненият сценарий на Кисинджър: Европа губи независимостта си от Вашингтон, не от Москва или Пекин