Петкан Илиев

Петкан Илиев е завършил в УНСС – специалност “Макроикономика”. Главен асистент в катедра “Икономикс” на УНСС. Специализира в Полша (1988), Русия (1989), САЩ – Минесота (1992), Украйна - (2000), Франция - (2001) и др.. Чете лекции по “Микроикономика”, “Макроикономика”, “Макроикономически анализи” и “Икономика на публичния сектор” в УНСС и НБУ. Има над петдесет научни публикации на български, руски и английски език и над сто и петдесет публикации в периодичния печат.Експерт в областите: публичен сектор, антимонополната политика и защита на конкуренцията, трудова емиграция, скрита икономика, контрабанда и корупция.

Миналата седмица шефът на парламентарната комисия за борба с корупцията Бойко Великов заяви, че е обсъден поредният проект на закон за лобирането. Вече трети парламент прави заявка, че е готов подобен проектозакон, но нито един от тях засега не е довел работата докрай. Преди 5 години в парламента бяха внесени два законопроекта свързани с лобистката дейност. Те не видяха бял свят защото нямаше мнозинство лобисти, които да лобират за лобисткия законопроект.

Иначе казано обаче му е време за подобен закон, защото лоби-скандалите следват един след друг. Да си припомним недоказаните обвинения за корупция и лобистки пристрастия.по повод концесията за автомагистрала "Тракия"; поредните разкритияоколо продажбата на авиокомпания "Балкан";недоказаният прецедент с поисканите 40-80 млн. долара за определянето на инвеститора на АЕЦ "Белене", в който бяха замесени български и канадски политици и като прибавим скандала с еврейския лобист Шимон Шевес, с който българското правителство е сключило 4 договора за периода 2003-2005 г. става ясно, че лобирането си е елемент на политиката на всяко българско правителство.

Фактите - според някои оценки най-много пари за лобисти досега е дал царския кабинет - 3 148 397,65 долара за 4 години. Почти три пъти по-малко по време на своя мандат е харизало на международните лобистиправителството на Иван Костов - 1 151 074 щатски долара, а социалистите са платили за лобиране за около половин година 371 519,58 долара. Така, че керванът си върви, кучетата си лаят и по-добре е да има някакви законови рамки за да се разграничат понятията "лобиране", "клиентелизъм" и "корупция".

В крайна сметка изкарването на светло на политическите пристрастия към един или друг бизнес сектор, т.е. лобирането за определени интереси в стопанската сфера е начин да се свият нерегламентираните средства за постигане на определени нормативни промени.
Под лобизъм се разбира възможността под една или друга форма да се прокарва приемането на определени решения от страна на държавните органи, които обаче не са свързани с определени корупционни практики на властимащите. При това става въпрос като правило не за защита интересите на дадена компания, а на цели отрасли и сектори на икономиката. Легализацията на подобен тип дейност дава възможност за по-голяма прозрачност във взаимоотношенията власт-бизнес, за да могат избирателите да видят чии интереси отстоява един или друг политик.

В противен случай липсата на свободeн достъп до информация за намеренията и инициативите на правителството в стопанската сфера, както и за правилата и процедурите, по които те се осъществяват, води до асиметрия в полза на бюрократитеза сметка на бизнеса, което е предпоставка за корупция. Ако в същото време липсват ясни формални правила за равнопоставен достъп до правителството и диалог с него, вероятността ограничени частни интереси да го "присвоят" се увеличава значително. Ако такива правила съществуват, те ще стимулират бизнеса да обедини усилията си в отраслови асоциации и да търси открит диалог с правителството, т.е. лобиране, а не въздействие върху отделни негови представители за извличане на изгода за една или две отделни фирми.

Затова по-добре е да се присъединим към 15-те хиляди лобисти гравитиращи около европейските институции в Брюксел и да се поучим от стореното в другите държави, където тази процедура е регламентирана различно. В определен смисъл модел за образец са САЩ, където още през 1946 г. действа специален закон (Federal Regulation of Lobbying Act), авторите на който се основават на приетата през 1789 г. първа поправка на Конституцията на САЩ, гарантираща, в частност, правото на гражданите да се обръщат към официалните органи с молби и жалби.

По този закон лобистите са задължени да се регистрират при секретаря на Сената и в Палатата на Представителите, съобщавайки при това областта на своите интереси. Лобистът е длъжен да представи писмено заявление, в което да са налице редица данни: за името и адреса на неговото учреждение; името и адреса на наемащия го; сроковете на по контрактаза наемане; сумата на възнаграждението; целите и сумата, отделена за разходи. Въпреки че законът не ограничава размера на средствата, които отиват за лобиране, забранено е за това да се използват федерални средства. С други думи парите похарчени от трите правителства на Костов, на царя и на Станишев май са в разрез с американското законодателство, защото са от държавния бюджет. Освен това лобистите в САЩ трябва четири пъти в годината да представят на съответните органи своя финансов отчет.

Примери за такива официални лобистив САЩ има немалко. Сред тях са Търговската палата на САЩ, Националната асоциация на производителите и др. Изобщо, за професионални лобисти се считат тези, които отделят за тази своя дейност най-малко 20% от своето работно време, а глобата за нарушаване на правилата може да достигне 50 хиляди долара.

Според данните от отчета на американския институт "Center for Responsive Politics" /Центърът се занимава с мониторинг на финансовите потоци в Конгреса и американската администрация, както и следи за доброволните пожертвования по време на президентските избори и финансирането на политическите партии/, през 2006 г.руската компания "Group MENATEP" е платила 600 000 щатски долара на американски фирми, специализирани в отстояването на гражданските права и свободи, . Альфа-банк - е дала 580 000 дол. и др. Абсолютният лидер по разходи за лобиранев САЩ е Търговската палата на САЩ, чиито представители са похарчили за подобни цели 72,7 млн. долара.

В повечето страни от Западна Европа липсват специални закони за лобизма, като нормите за подобно регулиране са инкорпорирани в редица други закони. Например, в Германия те присъстват в приетия през 1972 г. Кодекс за поведение на членовете на Бундестага и Положение за регистрацията на съюзите и техните представители в Бундестага.

В съответствие с Кодекса депутатите могат да вземат определено възнаграждение за лобирането по проблеми, вкарвани за обсъждане в комитетите на парламента. Но те трябва преди това да обявят своите интереси. Освен това се предвижда в случай, че някой депутат отрича факта на своята лобистка дейностнеговите доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка. Абсолютно приложимо към преобладаващата част от родната политическа флора и фауна, която може да се придържа към закона само ако и бръкнеш в джоба!
В крайна сметка нека да не откриваме топлата вода а да ползваме това, което работи в развитите в демократично отношение държави, още повече че сме се насочили към практиките на ЕС.

Етикети: лобизъм 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo